Scroll for Bulgarian /// Превърти до долу за български език
Otherness is a necessary perspective.
The anthropologist is always both inside and outside the group they study: they must immerse themselves without dismantling the community's intricate layers. Yet observation itself is inherently transformative — the very act of looking is a form of participation that alters the studied environment more profoundly than overt involvement ever could.
In this sense, my presence in Sofia over the past five years has been a kind of anthropological experiment. I did not come merely from another city — I did not come from a city at all. Thus, I occupy an in-between position: neither fully within nor entirely outside. This threshold state allows one to see how youth groups inhabit spaces the city has either left empty or oversaturated with activity. In both cases, the same phenomenon is at play: the social re-appropriation of physical parameters.
When communities gather in such places, they not only fill them with meaning but also generate their own rules, identities, and practices. The space thus ceases to be a background or circumstance and becomes the outcome of collective action.
This leads us to the questions:
Does the place shape the group, or does the group shape the place?
And
How do we produce social spaces?
This project examines three key spaces in Sofia, each carrying different social and cultural meanings for youth communities. The main goal is to understand how the interaction between place and group influences the formation of identities and social practices, exploring whether the space shapes the group or the group defines the meaning of the space.
The first space considered is the Church of St. Sedmochislenitsi, which functions as a traditional cultural and religious center. Here, the norms of established social rules and rituals are manifested, and the space clearly defines social interactions and expectations for participants. The place creates a framework for belonging, but at the same time limits opportunities for experimentation and individual autonomy, thus representing a site of central urban challenge.
In contrast, Balkanton and Fabrika Avtonomiya (around General E. Totleben Boulevard) are located on the periphery of the city center and serve as examples of spaces with flexible functions. They allow participants to create their own rules and practices, experiment with identities, and form collective cultural actions. In these spaces, a combination of social freedom and transitional states is observed, which stimulates the creation of new forms of community and culture, acting as major sources of the underground scene.
WHATS INSIDE
BG ///
Гледната точка на „другостта“ е необходима.
Антропологът винаги е едновременно вътре и вън от групата, която изучава: той трябва да се потопи в нея, без да разрушава сложните пластове на общността. И все пак самото наблюдение по своята същност е трансформиращо – самият акт на вглеждане е форма на участие, която променя изучаваната среда по-дълбоко, отколкото би могло прякото вмешателство.
В този смисъл престоят ми в София през последните пет години представляваше своеобразен антропологичен експеримент. Не дойдох просто от друг град – всъщност изобщо не идвах от град. Така заемам междинна позиция: нито напълно вътре, нито изцяло вън. Именно това състояние на „праг“ позволява да се види как младежките групи обитават пространства, които градът или е оставил празни, или е пренаситил с дейност. И в двата случая наблюдаваме едно и също явление: социално преосмисляне и усвояване на физическата среда.
Когато общности се събират на такива места, те не само ги изпълват със смисъл, но и създават свои собствени правила, идентичности и практики. Така пространството престава да бъде просто фон или обстоятелство и се превръща в резултат на колективно действие.
Това ни отвежда до въпросите:
Мястото ли формира групата, или групата формира мястото?
И…
Как създаваме социални пространства?
Този проект разглежда три ключови пространства в София, всяко от които носи различно социално и културно значение за младежките общности. Основната цел е да се разбере как взаимодействието между мястото и групата влияе върху формирането на идентичности и социални практики, като се изследва дали пространството оформя групата, или групата определя смисъла на пространството.
Първото разглеждано пространство е църквата „Св. Седмочисленици“, която функционира като традиционен културен и религиозен център. Тук се проявяват нормите на утвърдените социални правила и ритуали, а самото пространство ясно дефинира социалните взаимодействия и очакванията към участниците. Мястото създава рамка за принадлежност, но същевременно ограничава възможностите за експериментиране и индивидуална автономия, превръщайки се така в обект на важно градско предизвикателство.
За разлика от това, „Балкантон“ и „Фабрика Автономия“ (в района на булевард „Ген. Е. Тотлебен“) са разположени в периферията на градския център и служат като примери за пространства с гъвкави функции. Те позволяват на участниците да създават свои собствени правила и практики, да експериментират с идентичностите си и да инициират колективни културни действия. В тези пространства се наблюдава съчетание от социална свобода и преходни състояния, което стимулира създаването на нови форми на общност и култура, служещи като основни източници на ъндърграунд сцената.