Scroll for Bulgarian /// Превърти до долу за български език
Man creates the ideals, feeds on them, dresses them in fine clothes, educates them, watches them flourish, grows old with them, or they grow old without him.
On the train tracks, in a town on the Bulgarian-Turkish border, stretching across the lonely plains of the Soviet landscape, at the end of the 1950s, some of Nil’s last memories unfold - the world in which he grew up, the thoughts that poison him, the people he burned for, the life he fought for, and the nightmares he died from. In the time of illusory upsurge and false slogans, tragedy is reaping.
Me, All Mine is a collision of the dreamy tinge and the inevitable reality. The book interweaves photographs, text, and archival footage into a seamless blend of unadulterated emotions, dreams, and physical circumstances. The confrontation of self-alienation with vulnerability questions the boundaries of the individual. Through the monochrome reflections and blurred images, the footage lays bare the structure of memories and spills them into virulent hallucinations. The unraveling of memory through ephemeral visual fragments exposes a vital problem:
What or who creates our personality?
The author places his image in the perpetrator’s perspective, while distancing himself by mythologizing the subject.
I remain a faithful and true son of this great, ugly land.
Denis Manev (b. Bulgaria, 1999) is a visual artist and photographer. He creates works that may be viewed as self-portraits, using a poetic and often metaphorical vocabulary.
He employs a visual vocabulary that confronts a wide range of social and sensitive topics, referencing expressionism, 20th-century Balkan poets, surrealism, and symbolism. His approach utilizes time as well as space – a fictional and experiential universe that only emerges bit by bit.
By challenging the boundary between the world of memory and the world of experience, he skillfully crafts intensely personal moments through acceptance and denial, leading the audience in circles. His works appear as dreamlike images in which fiction and reality meet, well-known tropes merge, meanings shift, and past and present fuse.
His works often include contact with architecture and basic living elements. Energy (heat, light, water), space, and landscape are examined in less obvious ways and sometimes developed in absurd ways.
- Denis Manev
Photography, text, logistics: Denis Manev
Design, prepress: Stefani Stoeva
There is a mistake on the first page of this piece, which will be cherished forever since this is both Dennis’s and my first book and work together.
Thank you!
WHATS INSIDE
BG ///
Човекът създава идеалите, храни се с тях, облича ги в изящни одежди, възпитава ги, наблюдава разцвета им, остарява заедно с тях – или пък те остаряват без него.
На фона на железопътни релси, в градче на българо-турската граница и сред самотните равнини на съветския пейзаж в края на 50-те години, се разгръщат някои от последните спомени на Нил – светът, в който е израснал; мислите, които го отравят; хората, за които е горял; животът, за който се е борил; и кошмарите, от които е умрял. Във време на илюзорен подем и фалшиви лозунги, трагедията жъне своите плодове.
„Аз, изцяло мой“ (Me, All Mine) е сблъсък между мечтателния нюанс и неизбежната реалност. Книгата съчетава фотографии, текст и архивни кадри в цялостна сплав от неподправени емоции, мечти и физическа действителност. Сблъсъкът между себеотчуждението и уязвимостта поставя под въпрос границите на личността. Чрез монохромни отражения и размити образи, кадрите разкриват структурата на спомените и ги превръщат в агресивни халюцинации. Разгръщането на паметта чрез ефимерни визуални фрагменти извежда на преден план един съществен въпрос:
Какво или кой изгражда нашата личност?
Авторът поставя образа си в перспективата на извършителя, като същевременно се дистанцира чрез митологизиране на обекта.
Оставам верен и истински син на тази велика, грозна земя.
Денис Манев (роден в България, 1999 г.) е визуален артист и фотограф. Той създава творби, които могат да се разглеждат като автопортрети, използвайки поетичен и често метафоричен език.
Той си служи с визуален изказ, който засяга широк спектър от социални и деликатни теми, черпейки вдъхновение от експресионизма, балканските поети на XX век, сюрреализма и символизма. Подходът му борави както с времето, така и с пространството – изграждайки измислена вселена, основана на личен опит, която се разкрива постепенно, стъпка по стъпка.
Като поставя под въпрос границата между света на спомените и света на реалния опит, той умело създава силно лични моменти чрез съчетаване на приемане и отричане, повеждайки зрителя в кръг. Творбите му приличат на съновидни образи, в които измислицата и реалността се срещат, познати мотиви се сливат, значенията се променят, а миналото и настоящето се преплитат.
В работите му често присъстват елементи на архитектура и основни компоненти на бита. Енергията (топлина, светлина, вода), пространството и ландшафтът се разглеждат по по-неочевидни начини, а понякога се развиват и по абсурдни.
– Денис Манев
Екип:
Фотография, текст, логистика: Денис Манев
Дизайн, предпечат: Стефани Стоева
На първата страница на тази статия има грешка, която ще бъде ценена завинаги, тъй като това е първата ни книга и съвместно произведение, както на Денис, така и на мен.
Благодаря!