Интервю с Веселин Димов - директор на Регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала.
Този материал е част от летния печатен брой на ПРОГРАМАТА.
Как колективният труд изгражда нови институции и как същият този може да бъде в техен ущърб?
В. Д. Ако колективният труд е координирани усилия на група хора с обща цел, то нашата институция Топлоцентрала е невъзможна без него. Тя е създадена от него още през 2014-та и съществува всеки ден от откриването ѝ през 2021-ва благодарение на него. Колективният труд е велика сила, когато се захранва от интелигентност, а тя представлява способността на групата хора заедно да преценяват реалността, да планират, да споделят задачи, време, пространство, енергия, емпатия, както и да се променят, учат от грешките и подобряват.
Колективният труд може и да е не ущърб, а направо ад, когато стане автоматичен, заспал, зле координиран или в най-лошия случай – симулативен. Последното винаги най-много ме плаши, тъй като в нашата родина колективните действия имат солидни традиции и натрупани умения да могат да бъдат „успешно“ симулативни… да се казва и представя едно, а да се мисли и прави друго… и дори радостно да се вярва, че не личи.
С колко време разполага една нова институция да положи основите си и да започне да работи оптимално? Всички очи са вперени в Топлоцентрала, накъде са обърнати нейните и към какво се стреми тя?
С колкото е необходимо. Ние успяхме да положим основите след три интензивни години опериране в реалността. Но нашият емпиричен опит стъпи върху солидно предварително изследване как работят подобни арт центрове в Европа и върху един бавен, труден, но прозрачен процес на комуникация с обществеността на всеки етап от създаването на Топлоцентрала. Време беше необходимо всички заинтересовани – артисти, публики, институции, медии – да свикнат с нашето присъствие, което безспорно е нещо ново и различно за града – ние не сме театър, читалище, кино, галерия, академия, общностен, образователен, фестивален, конферентен център или пространства за наемане за частни събития, а всичко това заедно. Преобразяваме се, всеки ден пространствата ни са различни. Такова „животно“ в града досега нямаше. Тичаме си спринто-маратона в отворения от живота коридор. А накъде гледа Топлоцентрала – да се превърне в световен (във всичките смисли) еко арт оазис в центъра на София.
Необходими ли са ни още Топлоцентрали и ако да, как да ги постигнем?
В. Д. Определено! Създадохме успешен прецедент и пътната карта за бъдещите е начертана – сформиране на гражданска инициатива, създаване на обща визия, съвместна дейност (за колкото е необходимо време) със собственика на следващия избран в града подобен имот (възможности за такива не липсват), международност, прозрачност в комуникацията по пътя, търсене на регионален статут. Мисля, че сега е по-възможно да се направи, отколкото преди 11 години, когато започнахме с Топлоцентрала, и че следващата подобна би трябвало да отнеме по-малко време за създаване. Любляна например е четири пъти по-малка от София, но има 4 пъти повече подобни арт центрове. Създаването на нов/и ще доведе повече интензитет, видимост, избор, по-богата и конкурентна креативна среда, възможности за профилиране и т.н.
Как независимата сцена реагира на прогресивното нарастване на традиционни убеждения в политическия свят? Има ли тя силата да се бори равностойно за свободата си?
В. Д. Светът глобално е в поредния труден и важен еволюционен период от развитието си. Най-голямото постижение на цивилизацията и общото ни живеене – демокрацията, е много трудна за постигане и поддържане. Този път заради изключително забързания ритъм на живеене, който не оставя време за поддържане на духовната, менталната и емоционалната хигиена на отделния индивид – нерешените вътрешни малки войни се усилват в комуникацията (или избягването на комуникацията) с „другите“ и се превръщат в големи войни. Новото е, че се научихме да симулираме демокрация и зад хубавата и фасада да правим същите малки, жалки, импулсивни, егоистични, неосъзнати действия на борба, бягство или отлагане. Най-добрият начин независимата сцена да реагира на плашещите политически тенденции е, като бъде още повече себе си – гъвкава, будна, честно, откровено рефлектираща живота, предлагаща по-добри решения и смело мечтаеща и реализираща алтернативни светове.
Защо Топлофест е важен фестивал? Защо е важно той да бъде със свободен достъп?
В. Д. Топлофест беше създаден две години преди да е готова сградата на Топлоцентрала. Той метафорично каза на обществото – тук, на това място ще има съвременно изкуство, тук ще стане градски културен оазис! За нас сега, преди шестото му поредно издание, той ознаменува края на сезона ни и е подарък към нашите публики, които са ни следили и посещавали през цялата година. Достъпността и празничната, релаксираща, игрива атмосфера са ни важни – затова запазваме свободния вход и наблягаме на най-достъпните и комуникативни изкуства – музиката, съвременния цирк, игрите и интерактивните работилници. Миналата година тема беше въздухът, тази година ще е водата. А каква ще бъде мисията и реалността на Топлофест в бъдеще – предстои и ние да разберем…
EN ///
Toplocentrala — The City Had Never Known a Creature Like This
Text written for the 2025 print edition of PROGRAMATA magazine
An interview with Veselin Dimov, Director of Toplocentrala Regional Centre for Contemporary Arts
How does collective work build new institutions, and how can that same collective force become detrimental to them?
V. D. If collective work means the coordinated efforts of a group of people with a common goal, then our institution, Toplocentrala, is impossible without it. It was created through collective work back in 2014 and has existed every day since its opening in 2021 thanks to it. Collective work is a great force when it is powered by intelligence — and intelligence is the ability of a group of people to assess reality together, to plan, to share tasks, time, space, energy and empathy, as well as to change, learn from mistakes and improve.
Collective work can be not merely detrimental, but outright hell when it becomes automatic, asleep, poorly coordinated, or, in the worst case, simulated. The latter always frightens me most, because in our country collective action has a long tradition and considerable experience in being “successfully” simulated… saying and presenting one thing while thinking and doing another… and even cheerfully believing that no one can tell.
How much time does a new institution have to lay its foundations and begin operating at its full potential? All eyes are on Toplocentrala — where are its eyes turned, and what is it striving towards?
As much time as it takes. We managed to lay our foundations after three intensive years of operating in reality. But our empirical experience was built upon solid preliminary research into how similar art centres function across Europe, as well as upon a slow, difficult, but transparent process of communicating with the public at every stage of Toplocentrala’s creation.
It took time for everyone involved — artists, audiences, institutions, the media — to become accustomed to our presence, which is unquestionably something new and different for the city. We are not a theatre, a community centre, a cinema, a gallery, an academy, a community space, an educational centre, a festival venue, a conference centre, or a place for private events — but all of these things at once. We transform; every day our spaces are different. The city had never known a creature like this before.
We are running our sprint-marathon down the corridor that life itself has opened before us. And where is Toplocentrala looking? Towards becoming a global — in every sense of the word — eco-art oasis in the centre of Sofia.
Do we need more Toplocentralas — and if so, how do we make them happen?
V. D. Absolutely! We have created a successful precedent, and the roadmap for those to come is already drawn: forming a civic initiative, creating a shared vision, working together — for as long as necessary — with the owner of the next suitable property in the city (and there is no shortage of possibilities), embracing an international outlook, maintaining transparency in communication throughout the process, and seeking regional status.
I think it is more possible to do this now than it was eleven years ago, when we began with Toplocentrala, and that the next one should take less time to create. Ljubljana, for example, is four times smaller than Sofia, yet has four times as many similar art centres. Creating new ones would bring greater intensity, visibility and choice, a richer and more competitive creative environment, opportunities for specialisation, and so on.
How does the independent scene respond to the progressive rise of traditionalist convictions in the political world? Does it have the strength to fight for its freedom on equal terms?
V. D. The world as a whole is going through yet another difficult and important evolutionary period. The greatest achievement of civilisation and of our shared existence — democracy — is extremely difficult to achieve and maintain.
This time, the difficulty comes from the extraordinarily accelerated pace of life, which leaves no time to maintain the spiritual, mental and emotional hygiene of the individual. Unresolved inner wars are amplified through communication — or the avoidance of communication — with “the others”, and turn into larger wars.
The new thing is that we have learned to simulate democracy, and behind its beautiful façade to carry out the same small, pathetic, impulsive, selfish, unconscious acts of fighting, fleeing or postponing. The best way for the independent scene to respond to frightening political tendencies is to be even more itself — flexible, awake, honest, openly reflective of life, offering better solutions, and boldly imagining and creating alternative worlds.
Why is Toplofest an important festival? And why is it important that it remains free and open to everyone?
V. D. Toplofest was created two years before the Toplocentrala building was ready. Metaphorically, it told society: here, in this place, there will be contemporary art; here, an urban cultural oasis will emerge!
For us now, on the eve of its sixth consecutive edition, it marks the end of our season and is a gift to our audiences, who have followed us and visited us throughout the year.
Accessibility, together with a festive, relaxed and playful atmosphere, matters to us. That is why we keep admission free and focus on the most accessible and communicative forms of art — music, contemporary circus, games and interactive workshops.
Last year the theme was air; this year it will be water. And what the mission and reality of Toplofest will look like in the future — that remains for us to discover too…