Scroll for Bulgarian /// Превърти до долу за български език
CONCEPT / Artistic Statement
The work takes the form of an audiovisual installation in which sound, light, photographic imagery, and sculptural structure operate as interconnected systems. Through their interaction, the installation creates a sensory environment that allows cognitive processes normally hidden within the mind to emerge into physical space, becoming perceptible, experiential, and shared.
The installation presents two profoundly intriguing cognitive processes related to memory and its plasticity.
The first is ACTIVE INTERFERENCE – a protective yet forceful cognitive gesture through which memory temporarily withdraws, allowing other content to enter. It is an act of displacement, a momentary suspension of
what already exists to make room for what insists on arriving.
With time, a second process unfolds: the RECONSOLIDATION WINDOW. Quieter, yet deeper in its impact, it marks the return of the previously blocked information — altered, recoded, and situated within a new context.
When exposed to excessive levels of informational intensity, the brain inhibits specific networks, rendering certain fragments of information temporarily inaccessible. What disappears is not erased, but concealed, creating space for a new and saturated influx of knowledge.
The installation is concerned with experiencing these processes outside the enclosure of our own bodies and minds.
It proposes the possibility of touching our own memory.
Often, such mechanisms leave raw traces within us – traces that resist explanation because they are too painful, too abstract, too elusive to be fully articulated.
At the centre of the installation stands a cube constructed from raw metal pipes — a structure that evokes stability, control, and containment. Sewn onto this rigid framework are walls made of glycerin plates, attached through visible threads. Suspended within these translucent surfaces are images produced through analogue photographic processes. They embody the information our minds have blocked, yet which we continue to sense as something erased.
The installation follows the chronological activation of each of the processes it examines. Each receives its own distinct media language, its own mode of expression. Every element remains interconnected, orbiting around a shared necessity: the possibility of experiencing something that exists at the threshold of stability.
The sound component is particularly significant, as it provides the work with its sense of movement and transformation.
Sound becomes action.
It recreates the sensation of an acute prediction error: a loss of control, a sudden disruption of internal rhythm, an interruption of cognitive stability. The sonic environment is intense and fragmented, marked by abrupt saturations and collapses that generate a feeling of sharpness and instability, while simultaneously suggesting plasticity and change.
It offers no promise of a happy ending, nor even of an ending at all.
Lamps positioned on every corner illuminate the glycerin plates. The light does not fully reveal the images; instead, it renders them conditionally visible, dependent upon angle, proximity, and the duration of observation.
SOUND / Nikola Nikolov
The sound source consists of a mechanically coupled electroacoustic resonance system in which the emitting surface extends structurally beyond the speaker membrane itself.
The sonic material is generated through the no-input mixing technique using a StudioMaster 16:8:2 analogue mixing console.
This technique exploits self-generated feedback created by routing the mixer’s output back into its inputs in a continuous signal loop. As electrical current circulates through the console, the system enters a state of instability in which the signal simultaneously generates and consumes itself.
Through the manipulation of gain stages, equalisation, and auxiliary channels, a complex texture of noise, resonances, and microscopic variations emerges. The resulting sound is neither fully controlled nor entirely autonomous; it exists in a constant negotiation between intention and self-organisation.
The recorded no-input mix is played back from an audio source such as a computer or media player. The signal enters an amplifier via line input or Bluetooth connection, which then drives two full-range loudspeakers. As the speaker membranes move, they mechanically transfer vibration to a steel plate attached to the system.
The plate itself begins to resonate, amplifying particular frequency ranges, especially within the upper-mid spectrum. The resulting sound is produced through a combined emission from both the loudspeaker membranes and the vibrating metal surface.
In this configuration, the source of sound is no longer confined to the speaker cone; it expands into the entire metal structure.
Acoustically, the use of a steel plate without a conventional enclosure alters the expected behaviour of the loudspeaker system. The absence of a closed volume reduces low-frequency response while intensifying the sensation of directness and material exposure.
The metal surface introduces additional mechanical resonances and a pronounced textural quality within the mid and high-frequency ranges. The resulting sonic character is sharper, more tense, and more physically tangible — situated between the aesthetics of noise, resonance, and sculptural ambience.
The sonic composition functions as a speech act. It is the originating force behind the processes examined throughout the project, initiating rather than merely representing transformation. Sound becomes the primary agent through which change is enacted within the listener’s body.
It guides the viewer toward a state resembling micro-dissociation: a temporary suspension of the narrative self, accompanied by a sensation of losing control over memory and thought. Within this condition, perception becomes unstable, opening a space in which the mechanisms of interference, suppression, and reconsolidation can be encountered not as abstract cognitive concepts, but as embodied experience.
VISUAL / STEFANI STOEVA
Photographs
The photographic component of the installation inhabits the space of blocked memories through images that are no longer essential to conscious awareness in the present, yet retain the power to interrupt memory and temporarily obscure parts of it.
These images are secondary figures, declared unnecessary by the mind: shadows, hours, minutes, kisses, departures. The photographs do not function as documents, but as traces of interrupted access. They remain visible yet unreadable; present yet resistant to complete interpretation.
They open a pathway toward a process that is inevitably infected by reality itself.
The first layer of visual material is produced through analogue photocopying and reprinting processes using both specially created and archival photographs. This is followed by fragmentation, deterioration, and partial destruction of the image.
The process mirrors the cognitive mechanisms explored throughout the installation. Every stage remains fully analogue: the photographing of the image, the development of the film, the printing onto photographic paper, and finally its gradual dissolution within glycerin.
The image is never fixed. It continuously negotiates between appearance and disappearance, preservation and decay.
Glycerin - gelatine plates
More than 300 plates, each approximately 30 × 30 centimetres, are produced from a mixture of glycerin, gelatin, alcohol, and water. The analogue photographs are embedded within specially prepared moulds before the liquid material is poured. The plates are then left to cure on a custom ventilation system until they reach structural stability.
The preparation of the mixture is itself an extended and repetitive process of cooking, pouring, waiting, and observation. The material exists in a transitional state for long periods, oscillating between liquid and solid, vulnerability and permanence.
Throughout both the fabrication process and the final installation, the glycerin mixture produces a distinctive organic odour. Once dried, the plates retain a scent that evokes flesh, skin, and biological matter. This sensory quality contributes significantly to the construction of the immersive environment. The smell operates as an invisible layer of the work, activating bodily memory and reinforcing the impression that the viewer has entered a fragment of a living cognitive structure — something suspended between an archive, a wound, and a section of the brain itself.
Stitching and Assembly
The glycerin plates are stitched together by hand, forming larger modular surfaces that resemble fragmented membranes. These larger panels are subsequently sewn directly onto the metal framework of the cube.
Stitching is fundamental to the installation. It introduces corporeality, vulnerability, and human intervention into an otherwise industrial form.
The gesture stands in contrast to the rigid logic of the metal structure, inserting care, repair, and fragility into a system associated with control, surveillance, and external observation.
Each seam remains visible. Rather than concealing construction, the stitching exposes it, transforming the structure into a body assembled from fragments, held together through acts of persistence rather than certainty.
too bad we cannot put fragrance samples online… so you could smell the plates and the walls.
Also, the gallery in Ruse has Oberlicht, and it gets intensely hot in that town. We had that in mind when designing the installation, making it deliberately meltable. Once the temperature reached 32 degrees, it began to melt. The gallery team called it the dead man when they were disassembling it.
GALLERY SET UP
1. Assembling Construction
2. Sound Check
3. Sewing The Ceiling
4. Testing The Ceiling
5. Sewing The Walls Up For The Ceiling Construction
6. Attaching The Ceiling To The Walls
forever grateful to Ventsislava, Drago, Asen, Fedya, Gülşah, and Nikola for helping me through the process.
credits
Photography, design: Stefani Stoeva
Sound: Nikola Nikolov
Construction: Asen Asenov
Gallery assistance: Gülşah Gültaş
BG///
КОНЦЕПЦИЯ / ХУДОЖЕСТВЕНО ИЗЯВЛЕНИЕ
Работата приема формата на аудиовизуална инсталация, в която звукът, светлината, фотографските изображения и скулптурната структура функционират като взаимосвързани системи. Чрез взаимодействието си те създават сетивна среда, която позволява на когнитивни процеси, обикновено скрити в съзнанието, да излязат във физическото пространство и да станат осезаеми, преживими и споделими.
Инсталацията представя два дълбоко интригуващи когнитивни процеса, свързани с паметта и нейната пластичност.
Първият е АКТИВНАТА ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ – защитен, но силен когнитивен жест, чрез който паметта временно се отдръпва, позволявайки на друго съдържание да навлезе. Това е акт на изместване, моментно преустановяване на вече съществуващото, за да се създаде място за онова, което настоява да пристигне.
С течение на времето се развива вторият процес – ПРОЗОРЕЦЪТ НА РЕКОНСОЛИДАЦИЯТА. По-тих, но по-дълбок по въздействието си, той бележи завръщането на информацията, която преди е била блокирана – вече променена, прекодирана и поставена в нов контекст.
Когато мозъкът е изложен на прекомерни нива на информационна интензивност, той потиска определени мрежи, правейки някои фрагменти от информация временно недостъпни. Това, което изчезва, не е заличено, а прикрито – създава се пространство за нов и наситен поток от знания.
Инсталацията се занимава с преживяването на тези процеси извън пределите на собственото ни тяло и съзнание.
Тя предлага възможността да докоснем собствената си памет.
Често подобни механизми оставят сурови следи в нас – следи, които се съпротивляват на обяснението, защото са твърде болезнени, твърде абстрактни или твърде неуловими, за да бъдат напълно изразени с думи.
В центъра на инсталацията стои куб, изграден от сурови метални тръби – структура, която внушава стабилност, контрол и ограничаване. Към тази твърда рамка чрез видими конци са пришити стени от глицеринови плочи. В полупрозрачните им повърхности са суспендирани изображения, създадени чрез аналогови фотографски процеси. Те въплъщават информацията, която съзнанието ни е блокирало, но която продължаваме да усещаме като нещо заличено.
Инсталацията следва хронологичното активиране на всеки от разглежданите процеси. Всеки от тях получава свой специфичен медиен език, свой собствен начин на изразяване. Всеки елемент остава взаимосвързан с останалите, обединен от една обща необходимост: възможността да преживеем нещо, което съществува на прага на стабилността.
Звуковият компонент е особено значим, тъй като придава на работата усещането за движение и трансформация.
Звукът се превръща в действие.
Той пресъздава усещането за остър предиктивен грешен сигнал – загуба на контрол, внезапно нарушаване на вътрешния ритъм, прекъсване на когнитивната стабилност. Звуковата среда е интензивна и фрагментирана, белязана от внезапни наситености и сривове, които създават усещане за острота и нестабилност, като едновременно с това предполагат пластичност и промяна.
Работата не обещава щастлив край, нито дори край.
ЗВУК
Източникът на звука представлява механично свързана електроакустична резонансна система, при която излъчващата повърхност конструктивно се простира отвъд самата мембрана на високоговорителя.
Звуковият материал е генериран чрез техниката no-input mixing, използвайки аналогов миксер StudioMaster 16:8:2.
Тази техника използва самогенерирана обратна връзка, получена чрез връщане на изхода на миксера обратно към неговите входове в непрекъснат сигнален цикъл. Докато електрическият ток циркулира през конзолата, системата навлиза в състояние на нестабилност, при което сигналът едновременно се генерира и поглъща сам себе си.
Чрез манипулиране на нивата на усилване, еквализацията и допълнителните канали възниква сложна текстура от шумове, резонанси и микроскопични вариации. Полученият звук не е нито напълно контролиран, нито изцяло автономен; той съществува в постоянна преговорна динамика между намерението и самоорганизацията.
Записаният no-input микс се възпроизвежда от аудио източник, например компютър или медиен плейър. Сигналът постъпва в усилвател чрез line input или Bluetooth връзка, който от своя страна задвижва два широколентови високоговорителя. Докато мембраните на високоговорителите се движат, те механично предават вибрациите към стоманена плоча, прикрепена към системата.
Самата плоча започва да резонира, усилвайки определени честотни диапазони, особено в горната част на средночестотния спектър. Полученият звук се излъчва едновременно от мембраните на високоговорителите и от вибриращата метална повърхност.
В тази конфигурация източникът на звука вече не е ограничен до конуса на високоговорителя; той се разширява в цялата метална структура.
От акустична гледна точка използването на стоманена плоча без конвенционален корпус променя очакваното поведение на системата от високоговорители. Липсата на затворен обем намалява нискочестотната реакция, като същевременно засилва усещането за директност и материалност на звука.
Металната повърхност въвежда допълнителни механични резонанси и отчетливо текстурно качество в средните и високите честоти. Полученият звуков характер е по-остър, по-напрегнат и по-физически осезаем – разположен между естетиката на шума, резонанса и скулптурната атмосфера.
Звуковата композиция функционира като речеви акт. Тя е първоначалната сила зад процесите, разглеждани в проекта, като инициира, а не просто представя трансформацията. Звукът се превръща в основния агент, чрез който промяната се осъществява в тялото на слушателя.
Той насочва зрителя към състояние, наподобяващо микродисоциация – временно преустановяване на наративното „аз“, придружено от усещане за загуба на контрол над паметта и мисълта. В това състояние възприятието става нестабилно, отваряйки пространство, в което механизмите на интерференция, потискане и реконсолидиране могат да бъдат преживени не като абстрактни когнитивни концепции, а като въплътено преживяване.
ВИЗУАЛНА ЧАСТ
ФОТОГРАФИИ
Фотографският компонент на инсталацията обитава пространството на блокираните спомени чрез изображения, които вече не са съществени за настоящото съзнателно осъзнаване, но продължават да притежават способността да прекъсват паметта и временно да прикриват части от нея.
Тези изображения са вторични фигури, обявени от съзнанието за ненужни: сенки, часове, минути, целувки, раздели. Фотографиите не функционират като документи, а като следи от прекъснат достъп. Те остават видими, но нечетими; присъстващи, но съпротивляващи се на пълното интерпретиране.
Те отварят път към процес, който неизбежно е заразен от самата реалност.
Първият слой на визуалния материал е създаден чрез аналогови процеси на фотокопиране и повторно отпечатване, използвайки както специално създадени, така и архивни фотографии. След това изображенията преминават през фрагментиране, влошаване и частично разрушаване.
Този процес отразява когнитивните механизми, изследвани в инсталацията. Всеки етап е изцяло аналогов: заснемането на изображението, проявяването на филма, отпечатването върху фотографска хартия и накрая постепенното му разтваряне в глицерин.
Изображението никога не е фиксирано. То непрекъснато преговаря между появата и изчезването, съхранението и разпадането.
ГЛИЦЕРИНОВО – ЖЕЛАТИНОВИ ПЛОЧИ
Изработени са повече от 300 плочи, всяка с приблизителен размер 30 × 30 сантиметра, от смес от глицерин, желатин, алкохол и вода. Аналоговите фотографии се поставят в специално подготвени форми, преди в тях да бъде излят течният материал. След това плочите се оставят да се втвърдят върху специално изработена вентилационна система, докато достигнат структурна стабилност.
Самото приготвяне на сместа представлява продължителен и повтарящ се процес на варене, изливане, изчакване и наблюдение. Материалът дълго време съществува в преходно състояние, колебаейки се между течност и твърдо вещество, уязвимост и устойчивост.
Както по време на изработването, така и в окончателната инсталация глицериновата смес отделя характерна органична миризма. След изсъхване плочите запазват аромат, напомнящ плът, кожа и биологична материя.
Това сетивно качество има съществен принос към изграждането на потапящата среда. Миризмата функционира като невидим слой на произведението, активирайки телесната памет и подсилвайки усещането, че зрителят е влязъл във фрагмент от жива когнитивна структура – нещо, което се намира между архив, рана и част от самия мозък.
ШЕВ И СГЛОБЯВАНЕ
Глицериновите плочи се съшиват ръчно, като образуват по-големи модулни повърхности, наподобяващи фрагментирани мембрани. След това тези по-големи панели се пришиват директно към металната рамка на куба.
Шиенето е фундаментално за инсталацията. То въвежда телесност, уязвимост и човешка намеса в иначе индустриалната форма.
Жестът контрастира с твърдата логика на металната конструкция, въвеждайки грижа, поправяне и крехкост в система, свързана с контрол, наблюдение и външно наблюдение.
Всеки шев остава видим. Вместо да прикрива процеса на изграждане, шиенето го разкрива, превръщайки конструкцията в тяло, сглобено от фрагменти и поддържано чрез актове на постоянство, а не на сигурност.
За съжаление, не можем да поставим мостри от аромата онлайн, за да можете да усетите миризмата на плочите и стените.
Галерията в Русе разполага с горно осветление, а градът може да стане изключително горещ през лятото. Имайки това предвид, проектирахме инсталацията така, че тя умишлено да бъде податлива на топене.
Когато температурата достигна 32 градуса, инсталацията започна да се топи.
Екипът на галерията я нарече „мъртвецът“, докато я разглобяваше.