Превърти до долу за английски език /// Scroll for English
Независимо от делата, всеки човек, изправен пред стената за разстрел, може да ти стане мил.
Антон Роланд Лауб е роден в Букурещ артист, който живее и работи в Берлин, а визуалното му търсене е в постоянно преследване на пресечната точка между личното свидетелство и колективната памет на родината му. Работи в дългосрочни проекти, често завършващи под формата на фотокниги, приличащи на луксозните издания с цитати на председатели.
Лауб настойчиво се връща към близкото минало на Румъния като място, където историята отказва да се уталожи. Чрез ключови произведения като Mobile Churches, LAST CHRISTMAS (of Ceaușescu) и MINERIADA, Лауб размишлява върху разместването, справедливостта и колективната травма, разкривайки как неразрешените истории продължават да оформят настоящето.
Букурещка трилогия / изложба на Антон Роланд Лауб с куратор Соня Вас/
Галерия SYNTHESIS представя Букурещка трилогия на Лауб. Изложбата се разперва като пиеса в три действия, които могат да бъдат танцувани самостоятелно, но трябва да се гледат задължително заедно. Веднага прави впечатление почеркът на автора – още с влизането са поставени три книги с кожени корици, еднакъв формат – различен цвят.
Експозицията се състои от три проекта на Антон Роланд Лауб:
Подвижни църкви, Минериада, Последната Коледа (на Чаушеску).
Относно гледането заедно и защо е важно – ами заради контекста. Визуалната работа в проектите не е възбуждаща като визуален материал, но е гръмка в усещането си за истинност. Антон наистина е артист, който се опитва да изглади или нагъне части от мозъка си в търсене на полезна информация и под полезна имам предвид в посоката на усещане. Тук работата с куратор е ключова, а Соня Вас е задала по-скоро очевиден ход на изложбата. Предметите в изложбеното пространство (малката маса с изтрития портрет на Чаушеску, принтираният лист ALO и бонбоните Lindt) изглеждаха скалъпени, отколкото обмислени, такива кураторски решения наричам джобни мистерии – по очевидни литературни причини понякога тези решения са супер, но предварително трябва да имаш нещо интересно в джоба. Хубавият акт на куратора тук е, че максимално е спазвал семплостта на автора и на книгите, освен с масата, за масата не говорим повече. Ако сте чели и други мои текстове, ще ви стане ясно защо е важно кураторът да обръща внимание на ритъма на книгите. Текстът към изложбата е по-скоро лек, кратък, информативен и скучен.
Това, което малко озадачава наистина, е усещането за неопределена другост в изкуството на Антон. Показват се кадри и карти и полароиди от едно време, в една държава, в едни много преломни точки от епоха, но някак си обуздано и далечно, като да гледаш с телескоп или бинокъл пожари далече, далече от теб. Това е възможно да се е получило съвсем нарочно, защото все пак неговата работа се занимава с колективната травма и търсене в архиви, но може и да е огледало на отричането на корените и адаптацията към подреденото и спокойно чуждо. Осезаемо липсва нещо, което е там, но не му е обърнато внимание и това го прави страшно интересно.
Подвижни църкви
Анализ на архитектурни диктаторски фантазии. Красивата идея на Чаушеску да мести църкви на релси и като цяло да качи енорията на естетическа и духовна въртележка. Фантазиите са фантазии, когато не се осъществяват, иначе им се казват планове. Тук ситуацията е такава, че църкви биват навирани в междублокови пространства и преориентирани в други посоки -градска реалност в Букурещ през 80-те години на ХХ век.
Минериада
Това е финалната част от неговата трилогия, разглежда общественото разделение и възможностите за манипулация от менталните граници до физическото тяло. Серията впечатлява с лиминалността на насилието и празните пространства, формирани от отсъствието на право на самоконтрол. Полароидите на бащата на Лауб се появяват в тази част от изложбата и наистина въздействат безотказно. Добре, че не ги е купувал тези полароиди от Синтезис, защото кадрите на горящи автобуси от една вълнуваща революция щяха да са на черти от неправилното съхранение на филма.
Минериада – от миньор и олимпиада. Това са серия от протести и често насилствени сблъсъци на миньорите от долината Жиу в Букурещ през 90-те години на ХХ век, по-специално през 1990–1991 г. Терминът „минериада“ се използва и за обозначаване на най-значимия и най-насилствения от тези сблъсъци, състоял се между 13 и 15 юни 1990 г. През 90-те години миньорите от долината Жиу играят видима роля в румънската политика, а техните протести отразяват междуполитическите и обществените напрежения в периода след Румънската революция.
От съкилийници до съпартийници. Последната Коледа (на Чаушеску).
Аз съм чувала, че за да си фен на златото, все за нещо е трябвало да си бил в затвора. Както е и случаят с Николае Чаушеску. През 1940 г. е арестуван и съден, а през 1943 година бива преместен в затвора в Търгу Жиу, където е в една килия с Георге Георгиу-Деж (от 1944 до 1965 г. е Първи и Генерален секретар на ЦК на Румънската комунистическа партия). След смъртта на Георге, специфично след 3 дни, Чаушеску поема поста генерален секретар на Румънската работническа партия. Създава известни симпатии към себе си чрез курса на независимост от Съветския съюз, излизането от Варшавския договор и отказа за инвазия на Чехословакия.
89‘
През 80-те отвсякъде вече се усещат балоните на кипене, тайната полиция на режима — Секуритате — запазва строг контрол върху информационните потоци и систематично потиска всякакви форми на свободно изразяване и зараждане на вътрешна опозиция. Южна Румъния успяват да ловят наши програми благодарение на равнинния си терен и БНТ се явява като малък процеп в бетона. Всичко споменато горе води до въстанието в Брашов на 15 ноември 1987 г. заради продължителността на Политиката на строги икономии. Това въстание е потушено от Секуритате, като се арестуват над 300 човека от които много са осъдени на затвор, но камъкът започва да се търкаля, прелюдията към края на режима е започнала. Следват декемврийските бунтове в Тимишоара, които обединяват различните прослойки и разбира се ражда великолепната реч на Чаушеску, в която той осъжда протестите и се опитва да убеди хората, че ще вдигне заплатите им с по 10 леи (4 долара на месец). Тълпата се бунтува и е неспокойна, започват огнестрелни гърмежи и мълвата за стреляне по тълпата от Секуритате се разнася бързо. Тук е и фразата около, която е ситуирана немалка част от труда на Лауб.
ALO, ALO, ALO…
Чаушеску се опитва да привлече вниманието им, но не се получава, след което се прибира вътре. Започва кървавата революция на Румъния. За разлика от България, тук танковете наистина излизат на площада, по тълпите от хора се стреля от различни сгради, бити до смърт, прегазвани. Всичко това трае часове наред. От 22-ри до 24-ти декември Николае и Елена се опитват да избягат и укрият, но единственото, което намират по пътя, е смъртта си. Екзекуцията им се осъществява от трима парашутисти, а съдебният процес, издал заповедта за присъдите им, трае около 2 часа. Екзекуцията се излъчва по телевизията, но разстрелът не е записан. Румъния става единствената източноевропейска социалистическа държава, в която режимът е свален с насилие.
Последната Коледа (на Чаушеску) поставя въпроси за дискурса на справедливостта и институционалната памет около Румънската революция, три десетилетия по-късно.
Книгата на Антон Роланд Лауб може да се сравни с облака от прелитащи спомени – истински и фалшиви, когато помиришеш нещо, което не си помирисвал отдавна, и има строго кодирана система от усещания, които връща. Относно фалшивите спомени, те не са точно фалшиви и не са и точно спомени, те са усещания на позиции на телата в пространството или съответно тяхната липса. В книгата се редуват образи от пищния личен живот на диктатора и жена му, гардероб, който прилича по-скоро на зоопарк, златните бани, тайната му прожекционна – всичко в необясним лукс, и персонажа, който Чаушеску представя пред народа. Между страниците могат да се намерят и кадри от предаването на живо, фотографии на различни ъгли от пишещата машина на бащата на Лауб, но най-същественото е заложено всъщност в една единствена фотография, която връзва смисловия сноп.
На страница 59 от книгата Последната Коледа (на Чаушеску) има кадър от филма Носферату от 1922 г. Кадърът е в гръб. Тази проява поставя определен вид знаци, които са мостът между хаотичната история и неориентирания спомен за нея. Това е човекът, който се опитва да си спомни минало, което е донякъде негово. Освен ироничният коментар, кадърът служи за поколенчески ориентир. Това прави книгата действителна и важна. Използването на визуални подложки от телевизионен бял шум е приятен избор за някои от фотографиите, особено на тази с кадър от филма, добавя към усещането за прекъсване на някакъв вид връзка, която говори на твой вътрешен език. Книгите му имат завършеност и успяват да зададат усещане, което не отговаря на дефиниция. Това аз наричам прост успех. Работата на Антон Роланд Лауб, книжната такава, влива у човека усещането за безизборност, като разходка в мъгла, която е по-скоро въображаема, но опасна. Това се дължи на умелото и пресметливо боравене с чуждата памет и на безусловното преследване на някакъв вид истина.
Букурещка трилогия – изложба на Антон Роланд Лауб / 04.12.2025 г. – 14.02.2026 г. / Галерия SYNTHESIS
Съпътстваща програма:
27 януари, 17:00-20:00 ч. | Библиотека ФотоСинтезис: Фокус – фотокниги от издателство „Kehrer“
10 февруари, 19:30 ч. | Прожекция на филма „The New Year That Never Came“, 2024 г. (реж. Богдан Мурешану) в Кино Одеон
ALO, POLICIYATA LI E?* е част заглавие на песента Фиаско – Ало, полицията ли е? (Fiasko Alo policiyata li e?) на рок група на българското десетилетие ТДК.
EN ///
ALO, POLICIYATA LI E?
Material written for the magazine OBSCURA MAG BULGARIA 12/01/2026.
Regardless of the crimes, anyone standing before a firing squad can become dear to you.
Anton Roland Laub is an artist born in Bucharest who lives and works in Berlin. His visual research is constantly pursuing the intersection between personal testimony and the collective memory of his homeland. He works on long-term projects, often culminating in the form of photobooks that resemble luxurious editions featuring quotations from political leaders.
Laub persistently returns to Romania’s recent past as a place where history refuses to settle. Through key works such as Mobile Churches, LAST CHRISTMAS (of Ceaușescu) and MINERIADA, Laub reflects on displacement, justice and collective trauma, revealing how unresolved histories continue to shape the present.
Bucharest Trilogy / Exhibition by Anton Roland Laub, curated by Sonya Vas
SYNTHESIS Gallery presents Laub’s Bucharest Trilogy. The exhibition unfolds like a play in three acts, each of which can be experienced independently, but which must be seen together. The artist’s signature becomes immediately apparent — upon entering, three leather-bound books are displayed, all in the same format but in different colours.
The exhibition consists of three projects by Anton Roland Laub:
Mobile Churches, Mineriada, The Last Christmas (of Ceaușescu).
As for viewing them together, and why that matters — well, it is because of the context. The visual work in the projects is not particularly exciting as visual material, but it is loud in its sense of authenticity. Anton really is an artist who attempts to smooth out or fold parts of his brain in search of useful information — and by useful I mean information directed toward sensation. Here, the work with the curator is crucial, and Sonya Vas has opted for a rather obvious trajectory for the exhibition.
The objects in the exhibition space — the small table with Ceaușescu’s erased portrait, the printed ALO sheet and the Lindt chocolates — seemed more hastily assembled than thoughtfully considered. These are the kinds of curatorial decisions I call pocket mysteries — for obvious literary reasons, such decisions can sometimes be great, but you need to have something interesting in your pocket first.
The curator’s good move here is that she has adhered as closely as possible to the simplicity of the artist and his books — except for the table. We will not speak about the table anymore.
If you have read my other texts, it will become clear why a curator needs to pay attention to the rhythm of books. The exhibition text itself is rather light, short, informative, and boring.
The Undefined Otherness
What is genuinely puzzling is the feeling of undefined otherness in Anton’s art. We are shown photographs, maps, and Polaroids from another time, in another country, at significant turning points in an era, yet everything feels restrained and distant—like watching fires far, far away through a telescope or binoculars.
This may have happened quite deliberately, because his work deals with collective trauma and archival research. But it may also be a reflection of the denial of one’s roots and the adaptation to an orderly and peaceful foreign environment.
Something that is clearly there is noticeably absent — something has been overlooked, and that makes it terribly interesting.
Mobile Churches
An analysis of architectural fantasies under dictatorship. Ceaușescu’s beautiful idea of moving churches on rails and, in general, putting the parish on an aesthetic and spiritual carousel.
Fantasies are fantasies when they are never realised; otherwise, they are called plans.
Here, the situation is that churches were pushed into spaces between apartment blocks and reoriented in different directions — an urban reality in Bucharest during the 1980s.
Mineriada
This is the final part of his trilogy. It examines social division and the possibilities of manipulation, from mental boundaries to the physical body.
The series impresses with the liminality of violence and the empty spaces shaped by the absence of the right to self-control. Laub’s father’s Polaroids appear in this part of the exhibition and are genuinely impossible to ignore.
It is a good thing he did not buy these Polaroids from Synthesis, because the photographs of burning buses from such an exciting revolution would have been covered in scratches from improper film storage.
Mineriada — from miner (miner) and Olympiad. The term refers to a series of protests and often violent clashes involving miners from the Jiu Valley in Bucharest during the 1990s, particularly in 1990–1991.
The term “Mineriada” is also used to refer to the most significant and violent of these clashes, which took place between 13 and 15 June 1990. During the 1990s, miners from the Jiu Valley played a visible role in Romanian politics, and their protests reflected the political and social tensions of the period following the Romanian Revolution.
Photographs: Stefanie Stoeva. Are the photographs bad? Yes. Is the lighting bad… also yes. Who is to blame?
From Cellmates to Party Members. The Last Christmas (of Ceaușescu)
I have heard that to be a fan of gold, you must have been in prison for something at some point. Such was the case with Nicolae Ceaușescu.
In 1940, he was arrested and tried, and in 1943 he was transferred to the prison in Târgu Jiu, where he shared a cell with Gheorghe Gheorghiu-Dej (First and General Secretary of the Central Committee of the Romanian Communist Party from 1944 to 1965).
Three days after Gheorghiu-Dej’s death, Ceaușescu took over as General Secretary of the Romanian Workers’ Party.
He gained a certain popularity through his policy of independence from the Soviet Union, Romania’s withdrawal from the Warsaw Pact and his refusal to participate in the invasion of Czechoslovakia.
89’
By the 1980s, the pressure was already palpable everywhere. The regime’s secret police — the Securitate — maintained strict control over the flow of information and systematically suppressed all forms of free expression and the emergence of internal opposition.
In southern Romania, people were able to pick up our television programmes thanks to the flat terrain, and BNT became a small crack in the concrete.
Everything mentioned above led to the Brașov Uprising on 15 November 1987, caused by the prolonged policy of austerity. The uprising was crushed by the Securitate. More than 300 people were arrested, many of whom were sentenced to prison, but the stone had begun to roll — the prelude to the end of the regime had started.
Then came the December protests in Timișoara, which brought together different social groups and, of course, produced Ceaușescu’s magnificent speech in which he condemned the protests and attempted to persuade the people that he would raise their salaries by 10 lei — four dollars — per month.
The crowd revolted and became increasingly restless. Gunshots rang out, and rumours that the Securitate was shooting at the crowd spread rapidly.
Here, too, is the phrase around which a considerable part of Laub’s work is structured.
ALO, ALO, ALO…
Ceaușescu tried to attract their attention, but failed, after which he went back inside.
The bloody Romanian Revolution began.
Unlike in Bulgaria, tanks actually entered the square here. Crowds were shot at from different buildings; people were beaten to death and run over. All of this went on for hours.
From 22 to 24 December, Nicolae and Elena attempted to flee and hide, but the only thing they ultimately found along the way was their own death.
Their execution was carried out by three paratroopers, while the trial that issued their death sentences lasted approximately two hours.
The execution was broadcast on television, but the actual shooting was not recorded.
Romania became the only Eastern European socialist state in which the regime was overthrown through violence.
The Last Christmas (of Ceaușescu) raises questions about the discourse of justice and institutional memory surrounding the Romanian Revolution three decades later.
Anton Roland Laub’s book can be compared to a cloud of passing memories — real and false — like smelling something you have not smelled for a long time and experiencing a strictly encoded system of sensations returning to you.
As for false memories, they are not exactly false and not exactly memories either. They are sensations of bodies occupying positions in space, or, respectively, their absence.
The book alternates between images from the dictator and his wife’s lavish private life — a wardrobe that looks more like a zoo, golden bathrooms, his secret projection room — everything steeped in inexplicable luxury, alongside the character Ceaușescu presented to the people.
Between the pages, one can also find frames from the live broadcast, photographs taken from different angles of Laub’s father’s typewriter, but the most important element is actually contained in a single photograph that binds the entire semantic bundle together.
On page 59 of The Last Christmas (of Ceaușescu) there is a frame from the 1922 film Nosferatu. The figure is seen from behind.
This gesture establishes a particular kind of sign — a bridge between chaotic history and a disoriented memory of it.
It is the person attempting to remember a past that is, to some extent, his own.
Besides the ironic commentary, the frame serves as a generational reference point.
This is what makes the book genuine and important.
The use of visual textures resembling television white noise is a pleasant choice for some of the photographs, especially the one featuring the frame from the film. It adds to the feeling of an interrupted connection — one that speaks in your inner language.
His books have a sense of completion and manage to create a feeling that refuses definition.
I call this simple success.
Anton Roland Laub’s work — particularly his book work — instils in the viewer a feeling of having no choice, like walking through a fog that is mostly imaginary, yet dangerous.
This is due to his skilful and calculated handling of someone else’s memory and his uncompromising pursuit of some kind of truth.