Превърти до долу за английски език /// Scroll for English
Интервю с Александра Камбурова.
Не съм сигурна кое е по-хубаво на занаята, да извършваш действието, да го наблюдаваш или да го споделяш. Александра Камбурова прави всичко това да изглежда лесно, а килимите, които създава са талисмани на дома и душата.
От скица до килим. Какви са стъпките на създаване? Какво те впечатлява най-много в процеса?
A. K. Тъфтингът е изключително интересна и приятна техника за работа, която стъпва изцяло върху традиционното килимарство, но успява да еволюира и да се приспособи към новите технологии, без да отнема от креативността и магията на занаята. Първоначално ми се стори много тромав със своите правила и нужда от време и търпение. Колкото повече научавах, пробвах и грешах, толкова по-блага ставаше техниката.
1,2,3… килим
Моите работилници за килими всъщност започват до седмица преди учениците ми да докоснат платното. Започваме с обсъждане на композиции и дизайни, на които често правим по няколко итерации. След като имаме готова концепция, правим финален подбор на цветовете и тогава започваме с фъкането. След запълването на платното с прежда имаме готов килим в най-суровия му вид.
Следващата може би най-важна (и пипкава) стъпка – подстригването!
То е решаващо за перфектния завършен вид. Прави се със специален уред, който е нещо между машинка за стригане на овце и стандартна машинка за подстригване. Последната стъпка в направата на всеки килим, без значение дали е за под или стена, е подлепянето му със специално лепило и плат, които го правят вечен и washing machine safe.
Какво очаква всеки, който иска да дойде на твоята работилница за килими? Как се чувстваш като преподавател на занаят в нова форма?
A. K. Интересно е, че често хората идват без очакване, а по-скоро водени от любопитство и креативен порив. За мен това е страхотно, защото очакванията са бреме за творческия процес, а когато идваш с идеята да създаваш и да се забавляваш – тогава се получават истински хубави работи.
Когато създадох работилницата за килими, не исках да бъде поредното банално място тип “арт и вино”, на което да направиш някаква манифактура. За мен беше важно да създам цялостно преживяване. Подбирам внимателно местата, на които правя работилници, възрожденска Трявна беше естественият избор за началото на това начинание. Там творихме рамо до рамо с майсторите занаятчии в сърцето на стария град, минах през родния ми град Варна, а след това София, Пловдив, Велико Търново и в момента планирам следващите нови дестинации. Не намирам себе си в буквалния смисъл на учител, а по-скоро на посланик – някой, който да предаде знанието, тръпката и любопитството.
Казват, че чудовищата са под леглата ни, а ти агитираш да са под краката ни. Какви образи запечатваш в килима и какви традиции спазваш и създаваш?
Моите чудовища са като от Monsters Inc. – на пръв поглед страшни, но когато ги опознаеш, виждаш, че са шантави, пухкави и цветни пазители. Те гонят злото, громят предразсъдъците и разбиват стереотипите на пух и прах. Чудовищата всъщност са кукери, вдъхновени от българските традиции и обичаи, които са мой основен източник на вдъхновение, а опазването им приемам за лична кауза! Именно затова един от първите килими, които създадох, беше тъфтинг интерпретация на класически чипровски килим, а кукерските маски остават любимата ми тема и до днес. Всеки мой кукер освен напълно уникален е и наречен с име и мисия – да пази собственика си я от тесногръдие, я от хомофобия или от токсични гаджета.
Килимът като аксесоар? Какви приложения има той в света извън домовете ни?
A. K. Килимът в наши дни е далеч от това да бъде само интериорно решение. Той се превъплъщава в смели модни решения, изпълва галерии и градски пространства под формата на скулптури и арт инсталации. Тъфтингът е просто техника, а килимът е платно за изразяване, носител на емоция и история, които отдавна надхвърлят традиционното му приложение.
Как се разделяш с произведенията си?
A. K. Наричам произведенията ми същества, които оживяват под ръцете ми, развиват характер и идентичност. Хората често се разпознават в тях, нещо им кликва и така раздялата не е трудна, защото „чудовището“ си е намерило своя човек, когото да пази и радва. Изкуството трябва да бъде споделено, създавам за себе си, но и за другите, а и всяка раздяла отваря пространство за ново творчество.
EN ///
Rug-Making and Other Things Worth Making
Interview with Alexandra Kambourova.
I’m not sure what I love most about a craft: doing the making, watching it happen, or sharing it with others. Aleksandra Kamburova makes all three look effortless, while the rugs she creates become talismans for the home and the soul.
From sketch to rug. What are the steps involved in creating one? What fascinates you most about the process?
A. K. Tufting is an incredibly interesting and enjoyable technique to work with. It is rooted entirely in traditional rug-making, yet manages to evolve and adapt to new technologies without taking away any of the creativity or magic of the craft. At first, it seemed rather cumbersome, with all its rules and its demands for time and patience. But the more I learned, experimented, and made mistakes, the gentler the technique became.
1, 2, 3… Rug
My rug workshops actually begin about a week before my students ever touch the canvas. We start by discussing compositions and designs, often going through several iterations. Once we have a finished concept, we make the final selection of colours, and then the tufting begins. Once the canvas has been filled with yarn, we have a finished rug in its rawest form.
Then comes perhaps the most important — and fiddliest — step: trimming!
This is what gives the rug its perfect finished appearance. It is done with a special tool that is somewhere between sheep-shearing clippers and an ordinary hair trimmer. The final step in making any rug, whether it is meant for the floor or the wall, is backing it with a special adhesive and fabric, making it durable and washing-machine safe.
What should someone expect when they come to one of your rug workshops? And how does it feel to teach a craft in this new form?
A. K. What’s interesting is that people often arrive without expectations, guided instead by curiosity and a creative impulse. I love that, because expectations are a burden on the creative process. When you come with the idea of making something and having fun, that’s when really good things happen.
When I created the rug workshop, I didn’t want it to become just another banal “art and wine” kind of place where you make some piece of craftwork and call it a day. It was important to me to create a complete experience.
I carefully choose the places where I hold my workshops. The Revival-era town of Tryavna was the natural starting point for this venture. There, we worked side by side with master craftspeople in the heart of the old town. Then I took the workshop to my hometown of Varna, followed by Sofia, Plovdiv, and Veliko Tarnovo. At the moment, I’m planning the next destinations.
I don’t really see myself as a teacher in the literal sense, but rather as an ambassador — someone who passes on knowledge, excitement, and curiosity.
They say monsters live under our beds, but you campaign for them to live under our feet. What images do you capture in your rugs, and what traditions do you preserve and create?
A. K. My monsters are a bit like the ones in Monsters, Inc. — scary at first glance, but once you get to know them, you discover that they are quirky, fluffy, colourful guardians. They chase away evil, crush prejudice, and smash stereotypes to pieces.
My monsters are actually kukeri, inspired by Bulgarian traditions and customs, which are my main source of inspiration. Preserving them has become a personal cause for me.
That’s why one of the first rugs I created was a tufted interpretation of a classic Chiprovtsi rug, while kukeri masks remain my favourite subject to this day.
Every one of my kukeri is unique and is given a name and a mission — to protect its owner from narrow-mindedness, homophobia, or toxic partners.
A rug as an accessory? What uses can it have beyond our homes?
A. K. These days, a rug is far more than an interior-design object. It can become a bold fashion statement, fill galleries and urban spaces as sculpture or art installation, and take on entirely new forms.
Tufting is simply a technique. The rug is a canvas for expression — a carrier of emotion and story that has long since moved beyond its traditional function.
How do you part with your creations?
A. K. I think of my works as creatures that come alive beneath my hands, developing their own character and identity. People often recognise something of themselves in them — something just clicks — and then the parting isn’t difficult, because the “monster” has found its person, someone it can protect and delight.
Art is meant to be shared. I create for myself, but also for others. And every goodbye makes room for something new to be created.