Превърти до долу за английски език /// Scroll for English
Софи Кал е френски мултижанров артист, чиито изяви във фотографията носят етикети с надпис „преследвачка“. Нейното жизнено любопитство я тласка в различни ъгли от съществуването на обикновените хора. Като фуга, тя се настанява между тухлите на бита, като изчаква правилния момент за разпукване на изгрева. Нейният инстинкт за сътворяване на разказ и галантното изследване на интимността, са мощен удар в стомаха. Нещо, което не може да остане незабелязано.
“Blind”
През 1986 г. Кал задълбава във връзката между видимо и невидимо. Барикадира себе си в институт за слепи в Париж и интервюира посетителите му. Въпросът, който задава е прост и само един. От този обмен, тя извлича 23 разговора съпроводени от 80 фотографии, които през 1989 г. дебютират в изложба в Лос Анджелис. По-късно тази материя, ще се превърне в книгата „Blind” (2012), която обръща читателя с хастара навън.
Срещнах хора, които са родени слепи. Които никога не са виждали. Попитах ги какъв е техният образ на красотата.
– Софи Кал
От този фундаментален елемент до края на книжното тяло, разгръщането на страниците се превръща в церемония. Ритуал следващ извивките на съзнания живеещи в избистрена визуална тъмнина.
Софи Кал използва директните черно-бели портрети на незрящите, за стопяване на разстоянието породено от различието. Образите им излъчващи естествено блаженство, подплатяват думите им в балансирания танц между представа и реалност.
Изплевени от помпозност, отговорите, които участниците в проекта на Кал дават, могат единствено да бъдат сравнени с нежността на паяжина.
Всяко интервю представено в книгата е, разбира се транскрибирано на Брайлов код, който придава дуалност в цялостното усещане. Комбинацията между ефирните им думи и тежестта на визуалното им въплъщение, създават паралелно измерение, в което читателят се чувства в безтегловност.
Освен майсторски изведеният разказ, Софи Кал успява да просмуче тънкостта си на разказвач дори във физическите материали, от които е съставена книгата. Синхронът между употребата на различни видове хартия (мат, оризова и гланц) симулира реда в който незрящите живеят, динамичността, на която са подложени рецепторите им.
Матирана хартия е избрана за портретите, потапяйки ги в дълбочината, която мат хартията предлага. Оризовата е заела ролята на метафоричен разделител от една страна, но от друга именно свързващ елемент. Тя е тънкият пласт, който дели портрета (жизнената фигура) от желанията му (недостижимата визуална красота), но и оксиморонно играе ролята на мост, тъй като именно върху нея е напечатан отговорът. Гланцът е оставен за Брайловия код, който с хлъзгаво бута пръстите на зрящия читателя по изписаните точки в светлоотразително неразбирателство.
Фотографията на Кал е доказателство, че простотата е ключ към непосредствеността. Вниманието и грижата, които тя влага в снимките си граничат с майчина обич. Работата на Софи Кал върху книгата „Blind” е дълбоко гмуркане в тъмнината на едно табу. Процес, на максимално извеждане. Тя описва неподправената красота на смелостта.
EN///
Sophie Calle. The unadulterated beauty of courage.
Sophie Calle is a French multidisciplinary artist whose photographic work carries the label “stalker.” Her vital curiosity propels her into different corners of ordinary people’s existence. Like a fugue, she settles between the bricks of everyday life, waiting for the right moment for dawn to crack open. Her instinct for creating narratives, and her gallant exploration of intimacy, strike with the force of a blow to the stomach. Something that cannot go unnoticed.
In 1986, Calle delved into the relationship between the visible and the invisible. She barricaded herself inside an institute for the blind in Paris and interviewed its visitors. The question she asked was simple, and only one. From this exchange, she drew out 23 conversations accompanied by 80 photographs, which debuted as an exhibition in Los Angeles in 1989. Later, this body of work would become the book Blind (2012), which turns the reader inside out.
“I met people who were born blind. Who had never seen. I asked them what their image of beauty was.”
— Sophie Calle
From this fundamental element to the very end of the book, the turning of its pages becomes a ceremony. A ritual following the contours of consciousnesses living within a clarified visual darkness.
Sophie Calle uses the direct black-and-white portraits of the visually impaired to dissolve the distance born of difference. Their images, radiating an innate bliss, underpin their words in a balanced dance between perception and reality.
Plucked clean of pomp, the answers given by the participants in Calle’s project can only be compared to the tenderness of a spider’s web.
Every interview presented in the book is, naturally, transcribed into Braille, lending a duality to the overall experience. The combination of their ethereal words and the weight of their visual embodiment creates a parallel dimension in which the reader feels weightless.
Beyond the masterfully rendered narrative, Sophie Calle manages to seep her subtlety as a storyteller even into the physical materials from which the book is made. The synchrony between the use of different types of paper—matte, rice, and glossy—simulates the order in which the blind experience the world, the shifting dynamics to which their receptors are subjected.
Matte paper is chosen for the portraits, immersing them in the depth that its surface affords. Rice paper assumes the role of a metaphorical divider on the one hand, yet on the other, it becomes precisely the element that connects. It is the thin layer separating the portrait—the living figure—from its desires—the unattainable visual beauty—while paradoxically serving as a bridge, since it is on this very layer that the answer is printed. Gloss is reserved for the Braille, which, with a slippery touch, nudges the sighted reader’s fingers across the raised dots in a light-reflecting incomprehension.
Calle’s photography is proof that simplicity is the key to immediacy. The attention and care she invests in her photographs border on maternal love. Sophie Calle’s work on Blind is a deep dive into the darkness of a taboo. A process of bringing something to its utmost expression. She describes the unadulterated beauty of courage.