Превърти до долу за английски език /// Scroll for English
Интервю с RadLab – фотографско студио в Габрово (Ерол Керим, Ивелин Пенчев – Ивича, Никола Дюлгяров).
RadLab – фотографско студио в Габрово, което вярва, че знанието трябва да бъде споделен ресурс. Фокусирани върху алтернативни фотографски процеси, създаването на общност и поддържането на дискусии, колективът се стреми да направи любопитството към фотографските процеси достъпно.
Кое прави фотографията колективен процес?
Н. Д. Бих казал, че в основата си фотографията е по-индивидуална дисциплина, постигнатият образ принадлежи фундаментално на фотографа. Камерата запечатва състоянието на субекта в даден момент, но отразява и целия психологически, емоционален и технически опит на автора. Колективност може да съществува преди и след този момент – в изграждането на фотографския стил, във формирането на темата, в дискусиите за фотографията като изкуство, в споделянето на резултатите по всевъзможни начини.
И. П. Възможността да се обадиш на приятел около полунощ, за да го попиташ как да си сготвиш по-контрастен позитивен проявител – това е част от процеса, поне в нашия свят.
Фотографският акт понякога изключва показването на резултата пред публика, но никога не изключва натрупаното знание, опита и културния контекст. Дори когато визуалното съобщение не достига до Другия – онзи, към когото принципно е насочено, – процесът на фотографиране остава дълбоко обвързан с желанието за свързване, за участие в по-голяма структура на смисъл.
От каква необходимост се роди лабораторията и към какво се стреми тя?
Е. К. RadLab се роди от нуждата за пространство, в което аналоговата фотография се преживява, а не просто прилага. Пространство за експерименти, технологичен напредък, грешки и открития. Място, в което не просто се създават изображения, а се изгражда навик, чувствителност и търпение. Студиото създава условия за „живото“ знание – споделяне от човек на човек, чрез експериментиране, чрез грешки и успехи. Това е колективен акт, който изгражда усещане за обща култура и принадлежност.
Н. Д. Въпреки че аналоговата фотография и алтернативните процеси сега преживяват своеобразен ренесанс, това не беше така в началото на века. На фона на масовата цифровизация се смятаха за ъндърграунд или дори за „отживелица“, която не оправдава дискусия. Това създаде трайни взаимоотношения, които и до ден днешен поддържаме и ценим.
И. П. Често наблюдавахме една открита съпротива да се дава технологично знание от хората, които го имат. RadLab донякъде е реакция срещу тази обстановка. Събираме много информация за аналогови процеси, провеждаме експерименти и анализираме резултати, интегрираме съвременни технологии в исторически техники, правим си DIY машини. Но най-важно е да споделяме опита си. А това носи със себе си и отговорност. Времето много се промени за 20 години. Сега е обратното – затрупвани от информация, а липсата на информационна хигиена е на път да се превърне в структурен проблем. Осъзнаваме важността на тази динамика. Една от основните ни задачи е споделената информация и ноу-хау да бъдат прецизни, научнообосновани и достъпни.
Повърхността има значение. Върху какво може да се фотокопира в RadLab? Каква е добавената стойност на материала, върху който лежи образът?
Н. Д. Повърхността има значение, уви, все още не сме успели да копираме изображение върху въздух. Когато работим в RadLab, физикалността на процеса е необходимост. Авторът се докосва до носителите, до материалите, емулсиите, негативите, различните светлинни източници, всяко възприятие взема участие в процеса на създаване на отпечатък. Самият носител може да бъде – освен конвенционалните фотографски ленти и фотохартия – текстил, стъкло, камък, стига да го очувствим към светлината. Но истинската добавена стойност съществува в занаятчийството, необходимо да се създаде образът. Понякога и самият образ е „ценен“, бидейки от сребро, злато или други благородни метали, но най-ценни са вложените усилия и емоции.
Как полагаш основи на общност? Особено когато имаме контекста на столицата държава и на всеки ъгъл ти казват, че единствената реализация е в София?
И. П. Нямам точна рецепта, но от опита си мога да отбележа, че основи на общност се полагат с лично отношение и търпение. Останалото е органичен процес – съвкупност от общи ценности, намерения, темпераменти. Хората не знаят колко нощни смени сме прекарали в лабораторията, но усещат желанието, с което работим, и енергията, с която говорим за това. Заразяващо е. Или поне така ми казват.
Е. К. Една от „цедките на интереса“ всъщност се явява именно фактът, че RadLab не се намира в столицата и ако ти е интересно, трябва да попътуваш малко, че и да преспиш другаде. Пътуването до Габрово често не е просто физическо, а и символично – филтрира случайността, задълбочава връзката между хората и изважда преживяването от строго фотографския контекст. Това не е алтернатива на столицата – това е друга енергия.
Първото публично достъпно аналогово фотографско студио. Как хората влизат в досег с неговата сърцевина? Какво доверие се изисква, за да се запази цялото?
Н. Д. Достъпността е много ценна, но не само като предоставяне на съоръжения и материали, а и на необходимите информация и опит. Възраждането на аналоговите и алтернативните процеси е задвижено от вътрешния стремеж към експеримента и философията на „направи си сам“. В RadLab се опитваме да стимулираме този дух, да покажем, че тези практики не са тъмна магия, и да предлагаме подкрепа на тези, които са се вдъхновили да творят в направлението. Материалната база ни позволява и да работим както с абсолютно начинаещи, така и с опитни артисти, които търсят конкретни резултати или искат да изработят цели фотографски серии.
И. П. Миналата година организирахме тридневен фестивал за аналогова и алтернативна фотография в Габрово. Дойдоха изненадващо много хора – някои не познаваха никого. Тогава си дадох сметка, че колективният ни труд надраства рамките на личните приятелства. Беше чудесно, тази година пак ще направим.
EN ///
On Cultivating Curiosity, Precious Images, and Other Monsters
Text written for the 2025 print edition of PROGRAMATA magazine
An interview with RadLab — a photography studio in Gabrovo (Erol Kerim, Ivelin Penchev — Ivicha, Nikola Dyulgyarov).
RadLab is a photography studio in Gabrovo that believes knowledge should be a shared resource. Focused on alternative photographic processes, community-building, and keeping conversations alive, the collective seeks to make curiosity about photographic processes accessible to everyone.
What makes photography a collective process?
N. D. I would say that, at its core, photography is a rather individual discipline; the resulting image fundamentally belongs to the photographer. The camera captures the state of its subject at a particular moment, but it also reflects the author’s entire psychological, emotional, and technical experience. Collectivity can exist before and after that moment — in the development of photographic style, in shaping a subject, in conversations about photography as an art form, and in sharing the results in all kinds of ways.
I. P. Being able to call a friend around midnight to ask how to make a more contrasty positive developer — that is part of the process, at least in our world.
The photographic act sometimes excludes showing the result to an audience, but it never excludes accumulated knowledge, experience, or cultural context. Even when the visual message never reaches the Other — the one it was originally meant for — the act of photographing remains deeply bound to the desire to connect, to take part in a larger structure of meaning.
What need gave birth to the laboratory, and what does it aspire to?
E. K. RadLab was born out of a need for a space where analogue photography could be experienced, rather than simply practised. A space for experimentation, technological discovery, mistakes, and revelations. A place where we do not simply produce images, but cultivate habits, sensitivity, and patience.
The studio creates the conditions for “living” knowledge — passed from person to person through experimentation, through mistakes and successes. It is a collective act that builds a sense of shared culture and belonging.
N. D. Although analogue photography and alternative processes are now experiencing something of a renaissance, that was not the case at the beginning of the century. Against the backdrop of mass digitisation, they were regarded as underground practices, or even as an “obsolete” relic that did not warrant discussion. This created lasting relationships between us, ones we still maintain and value to this day.
I. P. We often encountered an open resistance to sharing technological knowledge among those who possessed it. RadLab is, to some extent, a response to that environment.
We gather information about analogue processes, conduct experiments and analyse the results, integrate contemporary technologies into historical techniques, and build our own DIY machines. But most importantly, we share what we learn. And that comes with responsibility.
The world has changed enormously over twenty years. Now the opposite is true — we are buried beneath information, while the lack of information hygiene is on its way to becoming a structural problem. We recognise the importance of this shift. One of our main tasks is to make sure that the information and know-how we share are precise, scientifically grounded, and accessible.
The surface matters. What can you photocopy onto at RadLab? What is the added value of the material on which the image rests?
N. D. The surface matters. Unfortunately, we still haven’t managed to copy an image onto air.
When we work at RadLab, the physicality of the process is essential. The author touches on the carriers, the materials, the emulsions, the negatives, the different sources of light; every sensation takes part in the making of a print.
The medium itself can be — besides conventional photographic film and paper — textile, glass, stone, as long as we can make it sensitive to light. But the real added value lies in the craftsmanship required to create the image.
Sometimes the image itself can be “precious”, being made with silver, gold, or other noble metals. But the most precious things are the effort and emotion invested in making it.
How do you lay the foundations of a community? Especially when you have the context of a capital city and are told at every turn that the only place to realise yourself is Sofia?
I. P. I don’t have an exact recipe, but from experience I can say that the foundations of a community are built through personal attention and patience. Everything else is an organic process — a convergence of shared values, intentions, and temperaments.
People don’t know how many night shifts we have spent in the laboratory, but they can feel the desire with which we work and the energy with which we speak about it. It is contagious. Or at least that’s what they tell me.
E. K. One of the “filters of interest” is, in fact, the simple fact that RadLab is not in the capital. If you are curious, you have to travel a little — perhaps even spend the night somewhere else.
The journey to Gabrovo is often not merely physical, but symbolic as well. It filters out chance, deepens the connection between people, and takes the experience beyond a strictly photographic context.
This is not an alternative to the capital. It is a different kind of energy.
The first publicly accessible analogue photography studio. How do people come into contact with its core? What kind of trust is required to preserve the whole?
N. D. Accessibility is extremely valuable, but not simply as the provision of equipment and materials. It also means providing the necessary information and experience.
The revival of analogue and alternative processes is driven by an inner impulse towards experimentation and the philosophy of “do it yourself”. At RadLab, we try to encourage that spirit — to show that these practices are not dark magic, and to offer support to those who have been inspired to create in this direction.
Our material resources allow us to work both with complete beginners and with experienced artists who are looking for specific results or want to develop entire photographic series.
I. P. Last year we organised a three-day festival of analogue and alternative photography in Gabrovo. An unexpectedly large number of people came. Some of them didn’t know anyone there.
That was when I realised that our collective work had grown beyond the boundaries of personal friendships.
It was wonderful. We’re doing it again this year.