Превърти до долу за английски език /// Scroll for English
Пантелидис – гръб облегнат на невидимото, очи цепещи хоризонта
За Янис Пантелидис почти нищо не знам, освен че е чувствителен грък, който се е случило да бъде електроинженер и впоследствие фотограф.
Фотографиите на Янис Пантелидис са мрачно-бозави и често прекомерно обикновени, което ги прави чудати, че дори можем да го раздуем до баснословни. Тази привидна нормалност изпълнява добре заложена от автора функция – да се забие като прозрачно стъкълце, което боцка отнякъде и създава невидимия дискомфорт на незнанието. Изначално се появява желанието да отхвърлиш и набиеш печат: ТОВА Е ОБИКНОВЕНО след което, да продължиш с успокоението, че нищо не си изпуснал докато мигаш, но после мигаш и всичко изглежда различно.
Структурата на обектите събрани във фотографиите му е някак си безволева. Обгърната обаче от дифузната светлина, която открадва всяка сянка, тя изглежда титанически здрава в своето бездействие.
Самите обекти вътре в структурата са остри и в енергична, но безмълвна конфронтация. Материята налята в снимките е там сякаш по нежелание и би се опитала да избяга и да базира съществуването си върху други основи, но е принудена да симбиозира с останалия свят. Цялостното противоречие в картината идва от там, че всичко е видимо до изгладена очевидност и нищо не успява да се скрие в сянка или гънка. Обречен да поемеш цялата информация, която сама по себе си излъчва кардинална безнадеждност, си поставен в позиция да усещаш покой от това, че си облегнат в гръб с невидимото .
Нищо не идва близо до обектива – всичко стои на безопасно разстояние, като че очите ти се избистрят докато гледаш. Тази изчистеност задълбава образите и им придава непреходна плътност, докато напомня на съзерцателя за неговото спорадично и ефимерно инхибиране на пейзажа. Последният не се предлага само като естетическо възприятие, а като ясно дефинирана постройка с обособени етажи и определени свойства. Интересна линия вкарва кураторът – Ираклис Папайоануна, с който авторът работи за повечето си проекти. Той включва чудесния Робърт Адамс и неговите три нива на четене на пейзажна фотография, а именно: география, автобиография и метафора. Това обяснение може да намерите в есето на Адамс със заглавие – Истината в пейзажа от 1981 г. (Truth in Landscape 1981).
Пейзаж раздробен на морфеми
Очакванията към пейзажната фотография се изчерпват с това тя да ни даде сведения, да бъде кабърче забито в карта – свидетелство за вещественост. За да стане един ландшафт интригуващ, той трябва да бъде разбит на своите морфеми, които да се изследват поотделно, за да може постепенно след това да бъдат събрани и панорамата да се усети в пълната и виталност.
Следвайки принципа на Робърт Адамс и прилагайки го за Янис Пантелидис, работата му добива една нова документална стойност свързана с развитието на понятието за град чисто концептуално. Пробваме се да сричаме фотографията, хайде сега – всички заедно:
Фотографиите в проекта му nothing personal са заснети в покрайнините на Солун (географска морфема), в облачен ден лишаващ триизмерието от сенки и загатващ връзката на природата и човека (автобиографична морфема) и показва трудността на два свята да се свържат в здравословен биом (метафорична морфема). Окомплектовани вече те създават дума, която пълни устата със слюнка. Самият автор, е тъй наречената съединителна морфема, която няма никаква друга функция, освен да връзва другите заедно.
Работата на този вид фотография се изразява в ролята и да прави разбираемо това, което вече знаем.
Невидими граници / Галерия Синтезис
Изложба на Янис Пантелидис
Куратор: Ираклис Папайоану
Къде полагат главите си хората без надежда, когато не знаят вече какво да правят с неспокойното си желание?
Зараждащата се нужда за полъх живот, в повечето от нас се облекчава с излизане в природата (me reconnecting with nature cause I girls bossed too hard / I want to touch grass / touching grass is not enough, I need to be grass). Интересното на Пантелидис е, че той пресъздава именно тази разходка – на нуждаещия се, защото какво е нуждаещият се… да точно така, той е търсещ. Този, който се чуди и разглежда. Той размества пластове и се набърква там от където не е и става местен веднага, защото е скиталец. Този арканум използва Пантелидис в изложбата си Невидими граници / Галерия Синтезис с куратор Ираклис Папайоану.
Изложбата е съвкупност от три проекта на фотографа: Нищо лично (nothing personal 2010–2015), Гранични линии (borderlines 2018–2024) и Неутрална зона (neutral zone 2016–2018). Естетиката в която се движи Янис Пантелидис е разпознаваема във всичките му творби. Те изследват териториално близки места, обитавани от различни човешки намеси. Продължава се линията на тежка небесна безцветност с нередовни контрастни линии. Фотографиите му са дълго изучаване на исторически до съвременни промени на пейзажа под влиянието на политически, религиозни и климатични изменения.
Това, което е впечатляващо относно работата му поставена в галерийно пространство, е нейната неподозиран жизнеспособност. Разгръщането и е поетапно и дори саможиво. Началото е бавно и тромаво, след което следва елегантно объркване, докато не се постигне какафония от падащи линии. Ужасно приятна е липсата на интерактивен елемент, свидетелят е безучастен, единствено може да взаимодейства със собствените си спомени, извикани неусетно и дори нежелано. Янис Пантелидис успява да извърши екзорсизъм на пейзажа, той задава множество въпроси относно неговото притежание и населяване. Стигайки до протриващите се краища на града, там където той се смесва с всъщност художественото у неговата фотография – природата, той представя латентните граници на една символична битка – между природата и човека.
/ walled enclosure /
Персийската дума за рай означава в буквален превод оградено заграждение. Възможно е да произлиза от авестийските корени pairi (около) и diz (форма). Впоследствие същата дума, започва да се използва за Райската градина. Разглеждайки думата в обстоятелствата на фотографските серии на Пантелидис – Неутрална зона (2016–2018) и Гранични линии (2018–2024) тя добива особено интуитивно значение. Първата разглежда осемнадесет гръцки затвора, които автора обхожда със специалното разрешение на Гръцкото министерство на правосъдието, а във втората той изучава различни области в северните територии на Гърция, фокусирайки се върху границите, които разделят съседните държави. Двата проекта поставят (ретроградно на Нищо лично) идеята за ясната граница между присъствие и отсъствие, като използват за инструмент свободата в различните и измерения.
Да се преживява самородното
Огромна част от всичко интересно в живота се случва във фона – на заден план, в почивката между многото невероятни събития. Докато се опитваме да сътворяваме света, да го съзидаме за себе си, той си се случва така както си иска – с пълна и непоносима наглост. Ние сме обикновени хора, като цяло напомнящи предишните и единственото, което понякога ни остава да направим за себе си, е да следваме желанието да потвърждаваме живота.
В продължение на петнадесет години Янис Пантелидис изследва темата за границите, превръщайки ги в свой обект. Изложбата се организира с подкрепата на Фотосинтезис. Може да бъде посетена все още в рамките от 25 юни до 23 юли 2024 г. В Галерия Синтезис, София и помнете, че откриването на една изложба – не е повод за нейното посещение. Събитието е продължение на серията гостуващи изложби представящи съвременни гръцки фотографи.
Разгледай още от фоторафиите на Янис Пантелидис – yiannispantelidis.com
EN ///
Interpreting Ordinary Landscapes. Yiannis Pantelidis and the Invisible Fences Dividing the Land in Indeterminate Ways
Pantelidis – Back Against the Invisible, Eyes Splitting the Horizon
I know almost nothing about Yiannis Pantelidis, except that he is a sensitive Greek who happened to be an electrical engineer and subsequently became a photographer.
The photographs of Yiannis Pantelidis are gloomy and beige-ish, and often excessively ordinary, which makes them strange enough for us to inflate them into something almost mythical. This apparent normality performs a carefully established function: it lodges itself like a transparent little shard of glass that pricks you from somewhere and creates the invisible discomfort of not knowing. At first, there is an urge to reject it and stamp a seal on it: THIS IS ORDINARY. Then you continue on, reassuring yourself that you haven’t missed anything while blinking, but then you blink—and everything looks different.
The structure of the objects gathered inside his photographs is somehow spineless. Wrapped, however, in the diffuse light that steals every shadow, it appears titanic in the strength of its inactivity.
The objects themselves are sharp and engaged in an energetic but silent confrontation. The matter poured into the photographs seems to be there unwillingly and would perhaps try to escape and base its existence on other foundations, but is forced to exist in symbiosis with the rest of the world.
The overall contradiction in the image comes from the fact that everything is visible to the point of polished obviousness, and nothing manages to hide in a shadow or a fold. Condemned to absorb all the information—which itself radiates a cardinal hopelessness—you are placed in a position where you can feel at peace because your back is resting against the invisible.
Nothing comes close to the lens. Everything remains at a safe distance, as though your eyes are clearing while you look. This cleanliness deepens the images and gives them an enduring density, while reminding the observer of their sporadic and ephemeral inhibition of the landscape.
The latter is not offered merely as an aesthetic perception, but as a clearly defined construction with separate floors and determined properties.
The curator, Iraklis Papaioannou, with whom the artist works on most of his projects, introduces an interesting line of thought. He brings in the wonderful Robert Adams and his three levels for reading landscape photography: geography, autobiography, and metaphor. You can find this explanation in Adams’s 1981 essay Truth in Landscape.
Landscape Broken into Morphemes
The expectations placed upon landscape photography are exhausted by its ability to provide information—to be a thumbtack pinned into a map, evidence of materiality. For a landscape to become intriguing, it must be broken down into its morphemes, which can be examined separately, so that they can gradually be assembled again and the panorama can finally be felt in its full vitality.
Following Robert Adams’s principle and applying it to Yiannis Pantelidis, his work acquires a new documentary value connected to the development of the concept of the city on a purely conceptual level.
Let’s try to syllabify the photograph. Come on now—everyone together:
The photographs in his project, Nothing Personal, were taken on the outskirts of Thessaloniki (geographical morpheme), on a cloudy day that strips three-dimensionality of its shadows and hints at the relationship between nature and man (autobiographical morpheme), while showing the difficulty of two worlds connecting into a healthy biome (metaphorical morpheme).
Once assembled, they create a word that fills your mouth with saliva.
The author himself is the so-called connective morpheme, which has no other function than to hold the others together.
The work of this kind of photography lies in its ability to make understandable what we already know.
Invisible Borders / Gallery Synthesis
Exhibition by Yiannis Pantelidis
Curator: Iraklis Papaioannou
Where do hopeless people lay their heads when they no longer know what to do with their restless desire?
The emerging need for a breath of life is relieved, for most of us, by going out into nature.
(me reconnecting with nature cause I girls bossed too hard / I want to touch grass / touching grass is not enough, I need to be grass)
What is interesting about Pantelidis is that he recreates this walk—the walk of the needy. Because what is the needy person… yes, exactly: a seeker.
The one who wonders and looks around.
He shifts layers and meddles in places where he does not belong, and immediately becomes local because he is a wanderer.
Pantelidis uses this arcanum in his exhibition Invisible Borders / Gallery Synthesis, curated by Iraklis Papaioannou.
The exhibition brings together three projects by the photographer: Nothing Personal (2010–2015), Borderlines (2018–2024) and Neutral Zone (2016–2018).
The aesthetic in which Yiannis Pantelidis moves is recognisable throughout all his work. His projects investigate territorially adjacent places inhabited by different human interventions. The line of heavy, colourless skies with irregular contrasting lines continues.
His photographs are an extended study of historical and contemporary transformations of the landscape under the influence of political, religious and climatic changes.
What is impressive about his work when placed in a gallery space is its unsuspected vitality.
Its unfolding is gradual and almost self-generating. The beginning is slow and clumsy, followed by an elegant confusion, until a cacophony of falling lines is achieved.
The absence of an interactive element is wonderfully pleasant. The witness remains uninvolved, able only to interact with their own memories, summoned almost imperceptibly and even unwillingly.
Yiannis Pantelidis manages to perform an exorcism of the landscape. He raises countless questions concerning its ownership and inhabitation.
Reaching the eroding edges of the city, where it mixes with what is, in fact, the artistic element in his photography—nature—he presents the latent boundaries of a symbolic battle: between nature and man.
/ walled enclosure /
The Persian word for paradise literally means walled enclosure. It may derive from the Avestan roots pairi (around) and diz (form). Later, the same word began to be used for the Garden of Eden.
When considered in the circumstances of Pantelidis’s photographic series Neutral Zone (2016–2018) and Borderlines (2018–2024), the word acquires a particularly intuitive meaning.
The first examines eighteen Greek prisons, which the artist visited with special permission from the Greek Ministry of Justice. In the second, he studies various areas in the northern territories of Greece, focusing on the borders dividing neighbouring states.
The two projects place—retroactively, in relation to Nothing Personal—the idea of a clear boundary between presence and absence, using freedom in its different dimensions as their instrument.
To Experience the Native
A huge part of everything interesting in life happens in the background—in the spaces between the many supposedly extraordinary events.
While we try to create the world, to construct it for ourselves, it simply happens as it pleases—with complete and unbearable insolence.
We are ordinary people, generally resembling those who came before us, and the only thing we sometimes have left to do for ourselves is to follow the desire to affirm life.
For fifteen years, Yiannis Pantelidis has investigated the subject of borders, turning them into his object.
The exhibition is organised with the support of Photosynthesis.
It can still be visited from 25 June to 23 July 2024 at Gallery Synthesis, Sofia.
And remember: the opening of an exhibition is not a reason to visit it.
The event continues the series of guest exhibitions presenting contemporary Greek photographers.
Explore more of Yiannis Pantelidis’s photography at yiannispantelidis.com.