Превърти до долу за английски език /// Scroll for English
Who the fuck is Terry Richardson?
Тери Ричардсън, роден в Ню Йорк, между порядките на традиционно изпържено американско семейство. Баща му е графичен дизайнер и моден фотограф, наркоман и шизофреник. Майка му е актриса, която през 1975 г. претърпява брутален инцидент и е кома за месец. Така и не се възстановява психическото и физическото ѝ здраве. Тери е само на 10 години. Започва да пуши джойнт и да краде страници от порнографски списания, като ги натиква в гащите си. В големия гардероб на майка му, той може да остане сам с разръфаните си блянове и да си набие една че*ия. Следват годините на пънка, алкохола и тежките наркотици. На 15 вече свири в банди, а на 18, Тери се закача на хероин, което кара семейството му да се премести от Холивуд в малкия град Охай, Калифорния. Там, той се гмурка още по-надълбоко в зависимостите си.
Бързо, готиното дете от Холивуд, което слуша пънк и просветлява околните, започва да си проправя пътя към „светлото“ бъдеще, бъдещето на иконата – ТЕРИ РИЧАРДСЪН.
Историята се пише сама
Болезнено срамежлив тийнейджър, закачен за субстанции, самият той често казва, че се е притеснявал безобразно много. “Трябваше някоя жена, да ме преследва и да крещи в лицето ми ЧУКАЙ МЕ!, за да се престраша.“ Преодолявайки страховете и социалната си тревожност, започва да отваря съзнанието си за света. Започва да разширява границите си, да играе с голотата и секса. Всичко това подбудено от желанието, да помпа адреналин в тялото си.
„Когато започнах да правя голи снимки, питах момичетата дали биха искали да си свалят дрехите, а те казваха: *Не, ти си свали дрехите! *и аз разбира се съм бил срамежлив. – Няма да си сваля дрехите! Освен това се опитвах да намеря двойки, които да правят секс и да се снимат, винаги беше трудно. Най-накрая започнах да се събличам. Хората в модата казваха: Ако видя още една снимка на момиче с разтворени крака… или Той е женомразец, той е порно зависим. Така че, хей, аз също ще разтворя краката си. Аз ще бъда обектът. Мисълта за хора, които мастурбират на мен или на снимки, които правя е страхотна. Това е прекрасно вдъхновение, което да дадете на някого.“
През годините си на моден фотограф, Тери снима големи кампании за марки като; Marc Jacobs, Aldo, Supreme, Sisley, Tom Ford, Yves Saint Laurent и Diesel. Именно свободата, непринудеността и безлимитната младост на естетическите му усещания, му печелят репутацията на един от най-желаните модни фотографи.
Тери Ричардсън е обвинен няколкократно в сексуално неправомерно поведение още през 2001 г., но разбира се модните къщи не престават да работят с него. В късната 2017 г., когато миризмата от казана вече не може да бъде игнорирана, някои от споменатите брандове отказват да го наемат. Като контра аргумент, може да се използва, че Ричардсън е работел с одобрени от модните компании концепции, които работят на принципа на „бездушните модели“ или „ти просто стой там, бъди красив и прави каквото ти казвам“. Ричардсън казва, че хората го мислят за чудовище, заради рязкостта на работата му, но всъщност именно това го продава на ГОЛЕМИТЕ. Сексът, провокативното и на моменти противно намигване, насилието, комплексите, усещането за американски тийнейджър. Сам споделя, че снимайки ежедневието и живота си се забавлява много повече, отколкото да работи в рамка, да се впише в материята.
! TERRYWORLD, 2012 !
„Тери Ричардсън е шибан гений!“ – Това казва Даян Хансън, като увод на книгата TERRYWORLD (2012, Taschen). Първосигнално, работата му може да бъде разпозната като пошла, порнографска и гнусна. Да – тя е всичко това! Тънката червена линия на гениалността му, се разписва във фона, той снима нещо, което не е визуално. То е усет и пълнеж, усещане под лъжичката. Тери успява да заснеме шибания контекст. Той не снима просто СЕКС, той снима неговото ситуационно раждане, живот и край, превръща табуто в осветен обект. Всичко е открито и ясно, няма коридор за бягство. Не можеш да откъснеш очи! Забавляващ се, куриращ бъдещи усещания, той е абсолютно наясно с това, каква емоция ще предизвика в наблюдателя. Първично отричане, под което се хили алчно желание. Смисловата игра в работата на фотографа, се изразява в контрастните разлики между изображенията. Всички различни и толкова еднакви, прецизно сливащи се в наниза на битовото, сложени заедно те имат завършен смисъл.
В 288 страници той казва едно изречение That’s life, what are you going to do about it?
TERRYWORLD се превръща във визуален дневник на един забавен извратеняк.
„Моментът в който спреш да се забавляваш, всичко отива по дяволите!“
Безкрайното влакче на сбъднатите изкушения, или това което прави книгата интригуваща е, че е толкова абсурдно истинска и нелепа. Не съществуват бариерите на полираната медийна сексапилност. Всеки е равен пред секса и наркотиците, оръжията и безсилието. Всеки е равен пред Американската мечта. Не си представяйте голи и ндаупени мацки и пичове с големи пениси, всъщност да – това си представяйте, но само като малка част от света на Тери. Неговата представа за секс е универсална. Полът, цвета, височината, сексуалната ориентация или принадлежността нямат значение. Всеки е там за да се забавлява с това, което е и да изживее това, за което е дошъл. Гнусното продължава да бъде гнусно, но ти харесва, че е такова. Изображенията му крещят щастлива спонтанност, Тери просто се забавлява в Понеделник!
Той обича собствения си свят!
Егоманяк, наркоман, пънк с гадни жълти очила и мазен мустак. Тери Ричардсън е Чарли Шийн на фотографията. В книгата си TERRYWORLD, той прави заявление.
Това съм аз – плод на света в който живеем всички. СЪДЕТЕ МЕ!
Хора серящи в котешки тоалетни, ритмично римувани със снимки на морков в салфетка и снимки на Самюел Джаксън. Тери не познава цензура. Неговия свят е иззидан от счупените стъкла на неработещия американски морал. Той обръща погледа на света към онези моменти, които всеки е имал, но го е срам да си каже. Известен е предимно със своите моментни снимки (snapshots), огромна част от книга е заснета с камера модел YSHICA T-4 – доста скъпа сапунерка. Тери Ричардсън намира похотта у всеки и я изкарва наяве. Задвижван от желанието си да докаже, че на този свят няма светци, има само хора.
„На 46-годишна възраст Тери Ричардсън е преживял дрогата, социалните помощи, крайната срамежливост и лошите пънк групи, за да се превърне в най-щастливия артист: човек, на когото се плаща добре, за да прави точно това, което иска. Сега той може да каже: „Просто искам да се забавлявам; да се отнасям добре с хората; да бъда добър човек; аз твърдо вярвам в кармата“, защото боговете са били много, много добри към Тери Ричардсън. „
– Даян Хансън
EN///
Terry Richardson — That Weird, Weird Dude!
Who the fuck is Terry Richardson?
Terry Richardson, born in New York, grew up amid the conventions of a traditionally fucked-up American family. His father was a graphic designer and fashion photographer, a drug addict and schizophrenic. His mother was an actress who, in 1975, suffered a brutal accident and remained in a coma for a month. Her mental and physical health never recovered. Terry was only ten years old. He began smoking weed and stealing pages from pornographic magazines, stuffing them into his underwear. Inside his mother’s enormous wardrobe, he could be alone with his mangled fantasies and have a wank. Then came the years of punk, alcohol, and hard drugs. By fifteen, he was already playing in bands, and at eighteen Terry got hooked on heroin, prompting his family to move from Hollywood to the small town of Ojai, California. There, he plunged even deeper into his addictions.
The cool kid from Hollywood, listening to punk and enlightening everyone around him, was quickly beginning to carve his way toward a “bright” future — the future of the icon: TERRY RICHARDSON.
The Story Writes Itself
Painfully shy as a teenager and hooked on substances, he often says himself that he was unbelievably anxious. “I needed some woman to chase me and scream in my face, FUCK ME!, for me to finally get the courage.” Overcoming his fears and social anxiety, he began opening his mind to the world. He started pushing his boundaries, playing with nudity and sex. All of it driven by the desire to pump adrenaline through his body.
“When I started doing nudes, I would ask the girls if they wanted to take their clothes off, and they’d say: No, you take your clothes off! and of course I was shy. I’m not taking my clothes off! Besides, I was trying to find couples who would have sex and let me photograph them, and it was always difficult. Eventually, I started taking my clothes off. People in fashion would say: If I see one more picture of a girl with her legs spread… or He’s a misogynist, he’s a porn addict. So I thought, hey, I’ll spread my legs too. I’ll be the object. The thought of people masturbating to me or to pictures I make is great. That’s wonderful inspiration to give someone.”
Over the years as a fashion photographer, Terry shot major campaigns for brands such as Marc Jacobs, Aldo, Supreme, Sisley, Tom Ford, Yves Saint Laurent, and Diesel. It was precisely the freedom, spontaneity, and limitless youthfulness of his aesthetic sensibility that earned him a reputation as one of the most sought-after fashion photographers.
Terry Richardson was accused of sexual misconduct several times, as early as 2001, but of course the fashion houses continued working with him. By late 2017, when the smell from the boiling pot could no longer be ignored, some of the aforementioned brands refused to hire him. As a counterargument, one might say that Richardson had been working with concepts approved by fashion companies, operating on the principle of “soulless models” or “just stand there, look beautiful, and do what I tell you.” Richardson says people think he is a monster because of the bluntness of his work, but in fact that is precisely what sells him to the BIG ONES. Sex, provocation and the occasional disgusting wink, violence, insecurities, the feeling of an American teenager. He himself says that photographing everyday life and his own life is far more fun than working within a framework, than trying to fit into the medium.
! TERRYWORLD, 2012 !
“Terry Richardson is a fucking genius!” — says Diane Hanson by way of introduction to the book TERRYWORLD (2012, Taschen). At first glance, his work may be recognized as vulgar, pornographic, and disgusting. Yes — it is all of those things! The thin red line of his genius reveals itself in the background: he photographs something that is not visual. It is sensation and substance, a feeling in the pit of your stomach. Terry manages to photograph the fucking context. He does not simply photograph SEX; he photographs its situational birth, life, and death, turning taboo into an illuminated object. Everything is open and clear; there is no corridor for escape. You cannot look away!
Having fun, curating future sensations, he is completely aware of what emotion he will provoke in the viewer. An instinctive rejection, beneath which a greedy desire is grinning. The semantic game in the photographer’s work lies in the contrasting differences between the images. All different and yet so alike, precisely merging into the thread of the everyday; placed together, they acquire a complete meaning.
Across 288 pages, he says one sentence: That’s life, what are you going to do about it?
TERRYWORLD becomes the visual diary of a funny pervert.
“The moment you stop having fun, everything goes to hell!”
The endless roller coaster of fulfilled temptations — or what makes the book so intriguing — is that it is so absurdly real and ridiculous. There are no barriers of polished media sex appeal. Everyone is equal before sex and drugs, guns and powerlessness. Everyone is equal before the American Dream.
Don’t imagine naked, fucked-up chicks and dudes with huge dicks. Actually, yes — imagine exactly that, but only as a small part of Terry’s world. His idea of sex is universal. Gender, color, height, sexual orientation, or affiliation do not matter. Everyone is there to have fun with what they are and to experience whatever they came for.
The disgusting remains disgusting, but you like it for being exactly that. His images scream happy spontaneity. Terry is simply having fun on a Monday!
He Loves His Own World!
An egomaniac, a drug addict, a punk with nasty yellow glasses and a greasy moustache. Terry Richardson is the Charlie Sheen of photography. In his book TERRYWORLD, he makes a statement.
This is me — a product of the world we all live in. JUDGE ME!
People shitting in litter boxes, rhythmically rhymed with photographs of a carrot in a napkin and photographs of Samuel L. Jackson. Terry knows no censorship. His world is built from the shards of the broken glass of a malfunctioning American morality. He turns the world’s gaze toward those moments everyone has had, but is too ashamed to admit.
He is known primarily for his snapshots. A huge part of the book was shot with a Yashica T4 — a rather expensive point-and-shoot. Terry Richardson finds lust in everyone and drags it into the light. Driven by his desire to prove that there are no saints in this world, only people.
“At forty-six, Terry Richardson has survived drugs, welfare, extreme shyness, and bad punk bands to become the happiest artist: a man who is paid well to do exactly what he wants. Now he can say, ‘I just want to have fun; treat people well; be a good person; I firmly believe in karma,’ because the gods have been very, very good to Terry Richardson.”
— Diane Hanson