Превърти до долу за английски език /// Scroll for English
Интервю с Илина Пенева.
Моралът и философията са нищо без абсурд и смях, по тази линия всички пътища водят към Габрово, което се бори да има от всичко по достатъчно. Илина Пенева ни превежда през коридорите на бъдещия Център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод.
Пълния разговор четете в летния печатен брой на ПРОГРАМАТА.
Какъв бизнес модел сте изградили за този център – и какво се опитвате да докажете чрез него отвъд икономическата устойчивост?
И. П. Центърът е в процес да придобие официално статут на регионален център за съвременно изкуство (като Топлоцентрала), но докато този момент настъпи съвсем скоро, единствения модел, който пространството следва, е този на общността от съмишленици и творческата свобода. Тук, в огромната сграда на бившия Текстилен техникум, индустриалното минало среща съвременната култура. Центърът е жив организъм – сцена, работилница и убежище за умове и сърца, които търсят територия отвъд границите. Не се опитваме да доказваме, а по-скоро да обещаем, че тази инициатива не е реплика на творчеството на Кристо и Жан-Клод, а продължение на техния безкомпромисен дух, на онова дръзко настояване, че изкуството трябва да бъде свободно, независимо, непокорно. Да съществува не зад стъкло, а в света, в мащаб, в идея, но и в действие. Центърът събира художници, куратори и мислители в общо поле на възможност. Той е място, където се експериментира смело, мечтае се нашироко и се работи със страст. Да го наречем врата към едно изкуство, което не пита дали може, а къде е границата, за да я преминем заедно.
Сградата носи специфична архитектурна и социална история. Какви интериорни и екстериорни решения избрахте, за да не заличите духа на мястото, а напротив – да го разкажете по нов начин и то да резонира с изкуството на Кристо и Жан-Клод?
И. П. До края на юни предстои да обявим архитектурен конкурс за проект, с който да изпълним цялостна реновация на сградата. Условието, което ще поставим пред всяко бюро, е независимо какви идеи ще се развият в процеса на работа, те да запазват чара на сградата в сегашното ѝ състояние. Да личи измежду новите боядисани стени и съвременните интериорни решения, че в това пространство е живял духът на габровската текстилна индустрия и накъдето и да отива бъдещето, съзнателно показваме как миналото неизбежно го е белязало.
Целите да формирате силен клъстер в Централна България. Как си представяте влиянието на този клъстер върху местните общности, как си представяте децентрализацията на изкуството от столицата?
И. П. Културният обмен между градовете в Централния регион е отдавна започнал процес, който като всяка посята, поливана и обгрижвана идея рано или късно ще пожъне успехи. Истината е, че както в Габрово, така и във Велико Търново се развиват вдъхновяващи инициативи, които се нуждаят от креативни умове и когато се появят такива, те стават част от дългосрочни и сигурни процеси, от екипи. Борбата за ефервесцентната динамика на София е нещо, което никога няма да разбера, при положение че тук чака среда, готова да оцени всеки творец, носещ смелост, любов и чисти намерения. Предполагам, че децентрализацията отсява онези, които се борят за творческа свобода вместо за значимост.
EN ///
The Centre of the Centre
Text written for the print edition of PROGRAMATA, 2025.
Interview with Ilina Peneva.
Morality and philosophy are nothing without absurdity and laughter. Along this line, all roads lead to Gabrovo—a city that strives to have just enough of everything. Ilina Peneva takes us through the corridors of the future Christo and Jeanne-Claude Center for Contemporary Art.
Read the full conversation in the summer print edition of PROGRAMATA.
What kind of business model have you built for the centre—and what are you trying to prove through it beyond economic sustainability?
I. P. The centre is currently in the process of acquiring official status as a Regional Centre for Contemporary Art (like Toplocentrala), but until that moment arrives—which will be very soon—the only model the space follows is one built around a community of like-minded people and creative freedom.
Here, inside the enormous building of the former Textile Technical School, an industrial past meets contemporary culture. The centre is a living organism—a stage, a workshop and a refuge for minds and hearts searching for a territory beyond borders.
We are not trying to prove anything so much as to make a promise: that this initiative is not a replica of the artistic legacy of Christo and Jeanne-Claude, but a continuation of their uncompromising spirit, of that audacious insistence that art must be free, independent, unruly. That it should exist not behind glass, but in the world—in scale, in ideas, but also in action.
The centre brings artists, curators and thinkers together within a shared field of possibility. It is a place where people experiment boldly, dream expansively and work with passion.
Let us call it a gateway to an art that does not ask whether it can—but where the boundary lies, so that we can cross it together.
The building carries a particular architectural and social history. What interior and exterior solutions have you chosen in order not to erase the spirit of the place, but rather to retell it in a new way and make it resonate with the art of Christo and Jeanne-Claude?
I. P. By the end of June, we are planning to announce an architectural competition for a project that will carry out the complete renovation of the building.
The condition we will place before every studio is that, whatever ideas emerge throughout the process, they must preserve the charm of the building as it exists today. Amid the newly painted walls and contemporary interior solutions, it should remain possible to sense that this was once a space inhabited by the spirit of Gabrovo’s textile industry.
Wherever the future may lead, we want to consciously reveal how inevitably the past has left its mark upon it.
You aim to establish a strong cluster in Central Bulgaria. How do you imagine the impact of this cluster on local communities, and how do you envision the decentralisation of art away from the capital?
I. P. Cultural exchange between the cities of the Central Region is a process that began long ago and, like any idea that has been planted, watered, and tended, will sooner or later bear fruit.
The truth is that both Gabrovo and Veliko Tarnovo are developing inspiring initiatives that need creative minds. And when such minds appear, they become part of long-term, sustainable processes—part of teams.
I will never quite understand the struggle for Sofia’s effervescent dynamism when, right here, there is an environment waiting to embrace and value every artist who brings courage, love, and honest intentions.
I suppose decentralisation has a way of separating those who fight for creative freedom from those who fight for significance.