Превърти до долу за английски език /// Scroll for English
Животът не е заключен за мен
В градината на илюзиите ще трябва сам да се оправяш. Да помниш винаги, че паметта и нейните пътища назад са лъжливи, че е по-вероятно всичко да се случва само веднъж, а всяка пролет е най-буйната до сега. Колкото и упорито да е миналото, не му давай да заключи за тебе живота. Ще трябва да се научиш, че най-лошо е да си безсмъртен и най-ослепително блести чакълът. Постоянното развитие е незабележимо, но изненадва с мигане на окото. Схващаш чак като планините сменят размерите си и дърветата са с корените нагоре. Тогава, когато се чувстваш най-сам, без своя собствена тишина, тогава ще усетиш колко прясно е времето.
Под моето хартиено крило – книга на Петър Тухчиев
Месец август е крайъгълен, той изглежда като миналото, но има вкус на бъдещето. Той ни носи и книгата на Петър Тухчиев, *Под моето хартиено крило. *Личен дневник, който прибира между красивите си текстилни корици, пътешествието на Петър и негов близък приятел. Северна Индия, 30 дни и 4500 пропътувани километра – всеки ден заснемане на един широкоформатен филм, за да се роди после този споменик. Всичко у книгата е много чисто и оразмерено, съществува много семпло равновесие между кадрите. Отпуснати и някак срамежливи , те стоят изгладени върху искрящо белите страници. В тази книга няма звук, самите фотографии са глухи за времепотока и за самите себе си. Издават плахостта си в неумението да отговарят на въпроси, но помежду си се разбират именно благодарение на липсата на сюжет. За сметка на това книгата има ясно изразен център на събитийност. Идеята е зададена и изпълнена, като точка а и точка б, ги свързва най-късия възможен път – на заключените в обстоятелствата лични понятия. Така изглежда едно пътуване в Северна Индия. То не е ново или невиждано, но изглежда на *някого, *което в контекста на нуждата за себеизразяване е достатъчно. Изделието е с 200 броя тираж, което я прави още по-лична и бутикова.
Когато авторът създава, той заключва собствените си понятия в картините, които сътворява. Той не непременно ги разбира, но ги усеща. Те не непременно са съвременни или неповторими, но са до толкова истински, до колкото той им позволи. Книгата на Петър Тухчиев не проявява претенции, тя се старае да не бъде повече от това което е – регистър на впечатления. Ние сме като цяло обикновени хора, напомнящи предходните. Защо да бъде по-чист ония, който притиска инстинкта си? Авторът е направил доста класически прочит на една визуално експлоатирана култура.
Част от философията на фотографията не е ли да разсъждава върху осмислянето на един свят, контролиран от визуалното изображение? Такива фотографски изделия, са полезни при процесите на припознаването понятия или по-точно добавянето на фотографски контекст във вече съществуващи такива. Информативност, въображение, знаци… и т.н. У книгата запечатаните взаимовръзки спазват стереотипна дистанция и символите имат прости значения. Петър Тухчиев е абсорбирал тази простота с кожата си и я е оставил да изсъхне върху него, като току що облечена мокра тениска. Неговата посока на размишление осветява пътя на едно самотно животно, живеещо в ерата на човека. Фотографиите напомнят идейно на тези на Пол Странд и Беренис Абът, но не успяват да провокират изненадващо избхунали отговори на незадавани до сега въпроси.
Тук не е информация!
*Не толкова красота и традиция, колкото фантазия, породена от нарастващата алчност*. Не е нужно винаги да се явяваш проповедник на новата истина, да идваш от неизследваните места с монашеска гръмогласност.
Тука не е информация, тука има ленив чар и непринуденост на едно момчешко приключение. Всеки детайл е толкова значим, колкото е и безсмислен. Няма категорични истини, а само скоропреходни желания, да не отминава живота без да се обади.
*Беренис Абът, на такава вълна съм, оставете ме.
EN ///
**I Have No Herd, I Have No Flock – Alone! – I! – Am!
Life Is Not Locked Away from Me
In the garden of illusions, you will have to fend for yourself. Always remember that memory and its roads back are deceptive, that it is more likely that everything happens only once, and that every spring is the wildest one yet. No matter how stubborn the past may be, do not let it lock life away from you. You will have to learn that the worst thing is to be immortal, and that gravel shines most brilliantly. Constant development is imperceptible, but it surprises you with the blink of an eye. You only understand it once the mountains have changed size and the trees are standing with their roots in the air. Then, when you feel most alone, without your own silence, you will feel how fresh time really is.
Under My Paper Wing – A Book by Petar Tuhchiev
August is a pivotal month. It looks like the past, but tastes like the future. It also brings us Petar Tuhchiev’s book, Under My Paper Wing. A personal diary that, between its beautiful textile covers, gathers the journey of Petar and a close friend of his. Northern India, 30 days and 4,500 kilometers traveled – photographing every day on large-format film, so that this little memorial could eventually be born.
Everything in the book is very clean and measured. There is a remarkably simple equilibrium between the images. Relaxed and somehow shy, they lie smoothed out across the brilliantly white pages. There is no sound in this book; the photographs are deaf to the flow of time and to themselves. They reveal their timidity in their inability to answer questions, yet they understand one another precisely because of the absence of a plot.
In exchange, the book has a clearly defined center of events. The idea is established and carried out like point A and point B, connected by the shortest possible route – that of personal concepts locked inside circumstances.
This is what a journey through Northern India looks like. It is neither new nor unseen, but it looks like someone’s journey, which, in the context of the need for self-expression, is enough. The edition is limited to 200 copies, making it even more personal and boutique-like.
When an author creates, they lock their own concepts inside the images they make. They do not necessarily understand them, but they feel them. They are not necessarily contemporary or unprecedented, but they are as real as the author allows them to be.
Petar Tuhchiev’s book makes no claims. It tries not to be more than what it is – a register of impressions. We are, for the most part, ordinary people, resembling those who came before us. Why should the one who restrains their instinct be any purer?
The author has made a fairly classical reading of a visually exploited culture. Isn’t part of photography’s philosophy precisely to reflect on the understanding of a world controlled by visual imagery?
Such photographic objects are useful in the process of recognizing concepts, or, more precisely, in adding photographic context to concepts that already exist. Information, imagination, signs… and so on.
In the book, the captured relationships maintain a stereotypical distance, and the symbols have simple meanings. Petar Tuhchiev has absorbed this simplicity through his skin and left it there to dry, like a freshly put-on wet T-shirt.
His direction of thought illuminates the path of a solitary animal living in the age of man. The photographs are ideologically reminiscent of those of Paul Strand and Berenice Abbott, but they fail to provoke unexpectedly emerging answers to questions that had never been asked before.
Here is Not the Register of Information!
Not so much beauty and tradition as fantasy born from growing greed.
You do not always need to appear as a preacher of a new truth, arriving from unexplored places with monastic thunder.
This is not information. Here there is a lazy charm and the effortless quality of a boyish adventure. Every detail is as significant as it is meaningless. There are no categorical truths, only fleeting desires – the desire not to let life pass by without announcing itself.
*Berenice Abbott – I’m on this wavelength; leave me alone.