Превърти до долу за английски език /// Scroll for English
Интервю с художника Мич Брезунек.
Или коефициент на хиляди години хедонизъм, докато нещо не ни направи впечатление, докато някой не изчисли четвърти вид корелация между елементите. Мич Брезунек художествено се справя отлично в това направление. Картините му предизвикват по приятно контешки начин всичките лошотии, които вършим поотделно и заедно, и през абсурда ни напомня, че не сме просто безволева буца кал… или сме… не знам.
Картините ти ясно подчертават теми като памет, история, власт и тяхната експлоатация. Би ли казал, че рисуваш вид съвременен фолклор?
М. Б. Още от детството съм бил повлиян от митове и легенди, които предават морални уроци. Като артист днес изследвам различните страни на нашето морално усещане, за да ги преведа визуално и да преформулирам реалността. Чрез фикция или емоция черпя от елементи, които са общи (от западна гледна точка), за да създам нова, лична форма на изразяване.
Ако можеше да прекараш една нощ в сън, създаден от собственото ти изкуство – вътре в една от твоите картини, – коя би избрал и как би я преживял?
М. Б. Това е интересен въпрос, защото, докато работех върху картината Nova Era, която смятам за централна в последната ми изложба – отчасти защото е първото ми мащабно платно, – преживях нещо доста интензивно. По време на създаването ѝ често имах чувството, че съм вътре в самата картина.
Независимо дали седях, стоях или бях много близо до платното заради детайлите, имах много малка физическа дистанция от него, тъй като студиото ми не позволяваше такава. Тази липса на перспектива създаде почти обсебваща връзка с работата. В рамките на четири месеца се усещах пренесен в подсъзнателно състояние, което невинаги беше спокойно. Смесицата от емоционално напрежение и физическо изтощение ме накара да осъзная колко тънка е границата между фикция и реалност – и колко дълбоко това може да повлияе на психиката ни. Затова засега предпочитам да се отдръпна и да изчакам нов сън или по-положителна картина, преди отново да се потопя.
Сравняваш ли собственото си въображение като артист с това на изкуствения интелект и как работиш с него?
М. Б. Не вярвам, че изкуственият интелект наистина създава; той просто възпроизвежда информация, която вече е била кодирана и записана от други. По подобен начин и хората носят свои вътрешни кодове – тези, записани в нашата генетика. Но за разлика от машините хората притежават духовен усет, уникалната способност да си представят и създават от нищото. Въображението се храни от нашите сетива, емоции и най-вече от личния опит, който оформяме през целия си живот. То е непрестанно търсене, непрекъснато развиваща се територия за изследване. Въображението няма физически граници; то съществува извън правилата и рамките. Всеки ден се опитвам да дам свобода на въображението си – чрез спонтанно писане или рисуване. Избягвам да се заседявам в прекомерно мислене. Действието – самият жест – е приоритет, защото то свързва душата с реалния свят.
Кое човешко качество винаги те е впечатлявало и как го изразяваш в своето изкуство?
М. Б. Има няколко аспекта на човешката природа, които постоянно се появяват в моята работа: апатията и понякога една особена жестокост – почти безгрижният начин, по който обитаваме света, сякаш сме тук временно или сякаш нищо не ни засяга. Често подхождам към тези теми с лекота, превръщайки ги в нещо леко абсурдно, смесвайки ирония с наивен тон, за да подчертая техните противоречия. Защото зад тези нагласи винаги има последици – за света, за другите и за нас самите. Добри или лоши, това са постоянни поводи за размисъл относно нашите лични ценности и какво избираме да развиваме или да пренебрегваме в себе си. Смятам, че ни предстои още дълъг път по тези въпроси… и вероятно доста вино, което да разредим по пътя.
EN ///
The Function of Two Dependent Random Variables
An interview with artist Mitch Brezounek.
Or the coefficient of thousands of years of hedonism, until something catches our eye, until someone calculates a fourth kind of correlation between the elements. Mitch Brezunec seems to have found his own peculiar way of doing precisely that. His paintings tease out, with a pleasantly dandyish irreverence, all the ugly things we do alone and together, and through absurdity remind us that we are not merely a helpless lump of clay… or perhaps we are. I don’t know.
Your paintings clearly foreground themes of memory, history, power, and their exploitation. Would you say that you are painting a kind of contemporary folklore?
M. B. Ever since childhood, I have been influenced by myths and legends that carry moral lessons. As an artist today, I explore the different facets of our moral sense, translating them visually and reformulating reality. Through fiction and emotion, I draw on elements that are shared—at least from a Western perspective—to create a new, personal language of expression.
If you could spend one night inside a dream made from your own art—inside one of your paintings—which one would you choose, and how would you experience it?
M. B. That’s an interesting question because while I was working on Nova Era, which I consider central to my latest exhibition—partly because it was my first large-scale canvas—I experienced something quite intense. While making it, I often felt as though I was inside the painting itself.
Whether I was sitting, standing, or leaning very close to the canvas to work on its details, I had very little physical distance from it because my studio simply didn’t allow for more. That lack of perspective created an almost obsessive relationship with the work. For four months, I felt transported into a subconscious state that was not always peaceful. The mixture of emotional tension and physical exhaustion made me realize just how thin the boundary between fiction and reality can be—and how deeply it can affect our psyche.
So for now, I’d rather step back and wait for another dream, or a more positive picture, before I immerse myself again.
Do you compare your own imagination as an artist with that of artificial intelligence? And how do you work with it?
M. B. I don’t believe artificial intelligence truly creates; it simply reproduces information that has already been encoded and recorded by others. Similarly, humans carry their own internal codes—the ones written into our genetics. But unlike machines, humans possess a spiritual sense- that unique ability to imagine and create something out of nothing.
Imagination feeds on our senses, our emotions, and above all, on the personal experience we accumulate throughout our lives. It is a perpetual search, an ever-expanding territory of exploration. Imagination has no physical boundaries; it exists beyond rules and frameworks.
Every day I try to give my imagination room to breathe—through spontaneous writing or drawing. I avoid getting stuck in excessive thought. Action—the gesture itself—is the priority, because it connects the soul to the real world.
What human quality has always fascinated you, and how do you express it in your art?
M. B. There are several aspects of human nature that continually find their way into my work: apathy, and at times a peculiar kind of cruelty—the almost carefree way we inhabit the world, as though we were only passing through it, or as though nothing could really touch us.
I often approach these subjects lightly, turning them into something slightly absurd, mixing irony with a naïve tone to expose their contradictions. Because behind these attitudes there are always consequences—for the world, for others, and for ourselves.
Good or bad, they remain constant invitations to reflect on our personal values and on what we choose to cultivate or neglect within ourselves.
I think we still have a long way to go with these questions… and probably quite a lot of wine to dilute along the way.